Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 183

— Добре, ще го очакваме — рече Дашка. — Мога ли да попитам как се казва?

— Разбира се — отвърна Монтгомъри. — Копърхед лейтенант Адам Куин. — Бивш — а вероятно и бъдещ — служител на лорд Стюарт Кавана.

Дашка поклати глава.

— Защо ли не съм изненадан?

Говорител Цвв-панав сръбна от купата с отлежало минсинкско вино и промърмори:

— Интересно. Кажете ми, изследовател Глл-боргив, все още ли му се доверявате?

Старейшината кимна и изчезна. Цвв-панав надигна отново купата, наслаждавайки се на деликатния аромат. Само след няколко удара дойде и отговорът.

— „Безусловно, говорител Цвв-панав — цитира старейшината думите на Глл-боргив. — Всичко, което Валойтаджа ни каза за Формби и йикроманците, се оказа абсолютно вярно“.

— С изключение на онази част за атаката на хората-завоеватели — посочи Цвв-панав. — Има ли да каже нещо по този въпрос?

Старейшината изчезна, а говорителят насочи вниманието си към материалите, които четеше. Нещата изглеждаха добре. Първите пет бойни кораба вече бяха заели позиция на по-малко от два тентарка от назначените им места за среща. Други шест бяха на почти същото разстояние зад тях, плюс още три от отряда, атакувал Формби, които по негова преценка бяха напълно боеспособни. Малко по-трудно щеше да е с резервните сили, но той възнамеряваше да ги изиска от флотовете на колониалните светове…

Старейшината се върна.

— „Валойтаджа многократно ни е предупреждавал, че йикроманците са съюзници със завоевателите без причина. Не смятам, че пропускът да ни уведомят за наличието на крупни сили на противника недалеч от Формби е грешка на мрачанското разузнаване“.

„Май и ти твърде лесно се съгласяваш“ — помисли си Цвв-панав презрително. Но това сега нямаше значение. Той, говорителят Цвв-панав, бе единственият, който вземаше решения тук, а за разлика от глупаците, които общуваха с мрачанците, нямаше да позволи лесно да го измамят. Разбира се, мрачанците допускаха грешки. Навярно дори въобще не биваше да им се доверяват.

Но възможността бе твърде добра, за да я изпускат.

— А съобщи ли ти повече подробности за този предполагаем план да прекарат наши кораби незабелязано в космоса на хората-завоеватели?

Старейшината кимна и изчезна. „Да видим сега“ — рече си развълнувано Цвв-панав и се загледа в записващото устройство. Резервни сили. Четири бойни кораба от отбранителния пояс на Дхаранв — без проблем, те вече бяха под командването на Дхаа’ррския съвет, който отговаряше пред него. Още три бойни кораба, с екипаж и командване от Дхаа’рр, бяха повикани от Етсиджи и Чигин.

Но трябваше да ги отклони, без Военното командване да забележи…

Старейшината се появи отново.

— „Изследовател Нзз-ооназ отказва да го послуша. Но аз самият проведох два поредни разговора с него. Той ми съобщи, че техниката е приложима и всъщност е подобна на техниката, използвана от противника при Формби. Осем до десет мрачански космически кораба ще бъдат прикрепени до всеки от зхиррзхианските бойни кораби и ще ги изтеглят на буксир през пространствения тунел. С изключени тунелни двигатели, нашите кораби няма да разпространяват подпространствените вълни, които завоевателите без причина използват, за да засичат приближаването им. Така ще предположат, че към тях се приближават само мрачански съдове“.