Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 184

— Много добре — прошепна говорителят. Идеята беше примамлива. — Той все още ли смята, че може да ни гарантира пълна изненада?

— „Без никакво съмнение — дойде отговорът. — Всички кораби ще потеглят към Земята по различни вектори. По такъв начин няма да се получат скупчвания от много кораби, които да пробудят подозренията на противника“.

Цвв-панав се подсмихна цинично. Това би могло също така да спомогне за прикриване ролята на мрачанците в осъществяването на операцията. Сигурно продължаваха да се страхуват от отмъщението на хората-завоеватели. Но какво толкова? В края на краищата инстинктът за оцеляване е движеща сила при всички разумни същества. Щеше да му се стори много по-подозрително, ако Валойтаджа не бе предприел подобни мерки.

Освен това нали мрачанските кораби щяха да участват в нападението заедно със зхиррзхианските. След случилото се на Формби това бе нещо, на което той настояваше, дори и транспортният метод да не го изискваше.

— Много добре, изследовател Глл-боргив — заключи той. — Осведомете Валойтаджа, че въпреки провала при Формби нашето лично съглашение остава в сила. Кланът Дхаа’рр ще им помогне при атаката срещу Земята. — Той вдигна пръст преди старейшината да успее да кимне. — И му припомнете, изследовател Глл-боргив — добави той навъсено, — че това е лична уговорка между вас и него. Никой друг не бива да научава за нея.

После махна на старейшината да тръгва и насочи вниманието си към записващото устройство. Чакаше го още много работа, но същината на план „Завоевател 2“, както го бяха кръстили мрачанците, бе готова. С четиринадесет бойни кораба в първата вълна и още поне десет във втората щяха да осигурят достатъчно огнева мощ, за да нанесат решителен удар право в сърцето на общия си противник.

И с тази победа щеше да се осъществи отдавна лелеяният му политически триумф над всички, които си позволяваха да се опълчват срещу него и клана Дхаа’рр. От най-обикновения старейшина до самия Върховен вожд.

Нека страхливците от Военното командване си ближат раните и събират старейшините за разни безсмислени обсъждания. Сега всичко опираше до едно-единствено решително действие. И както много пъти в миналото, кланът Дхаа’рр щеше да покаже, че е способен да го извърши.

— Ето го — рече Бронски и посочи през прозореца на взетата под наем въздушна кола. — Пувкит Тру Кай, Градината на обезумелия каменоделец. Интересни скални образувания, сред които е била издълбана цяла крепост, в която можеш да поместиш и батальон.

— И какво ще правим сега? — попита Кавана, засенчил очи срещу слънцето. — Кацаме там и се хвърляме на щурм?

— Не — отвърна напрегнато Колчин. — Изглежда, в колата, която лети на пресечен курс срещу нас, имат някакви възражения.

— Къде? — попита Бронски.

— Идва право откъм слънцето.

— А, видях ги. — Бронски кимна. — Да кацнем и да видим какво имат да ни кажат.