Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 182

— (Очаквам с нетърпение разговора с него) — рече Кливерес. — (Засега ви пожелавам всичко най-добро.)

Монтгомъри превключи връзката.

— Свържете я с капитан Джърмейн — извика той на офицера. — Съобщете му, че йикроманците са ни предложили съдействие.

— Слушам, сър.

Монтгомъри погледна към Дашка, който четеше, сбърчил вежди, от екрана на джобния си компютър.

— Ако това е всичко, тук имаме доста работа — подметна му той. — Надявам се, че ще бъдете така добър да напуснете моя кораб веднага щом презаредите с гориво. Не забравяйте да вземете с вас и Арик Кавана.

— Така и смятахме, комодор — отвърна Дашка, обърна екранчето и му го показа. — Но преди това — може би написаното тук ще ви се стори интересно.

Монтгомъри направи кисела физиономия, но взе компютъра и погледна съобщението. Някакъв старши офицер от разузнаването — Дашка се бе постарал да изтрие името му — се натъкнал на сведения за подготвяни две мрачански операции. Първата…

— Сигурно вече сте забелязали — намеси се Дашка, — че първата операция, „Мирначийм-хайийя-едно“ — започва днес. — Както предполагам знаете, „Мирначийм-хайийя“ означава „Завоеватели без причина“, а днес имахме честта да отбием една атака на завоевателите срещу Формби. Съвпадение?

Монтгомъри сви рамене.

— Защо точно Формби?

— Защото точно тук йикроманците подготвяха своя флот — отвърна Дашка. — Няма причина зхиррзхианците да са били в течение на този факт. Но затова пък знаем добре, че той е бил известен на мрачанците.

— Хм — изсумтя Монтгомъри, докато преглеждаше съобщението до края. Офицерът от разузнаването бе продължил за Мра, за да събере допълнителни сведения. Бе взел със себе си и лорд Кавана.

— Лорд Кавана? — учуди се той и погледна Дашка. — И той ли е забъркан в тази история?

— Ще останете изненадан, ако знаете в колко истории е забъркан — отвърна навъсено Дашка. — Дори аз не съм в течение на всичките.

Монтгомъри кимна. Той също бе забелязал, че името на лорд Кавана все по-често изниква къде ли не. Цялата тази история му причиняваше постоянни главоболия.

Той замря, споходен от внезапно хрумване. Може би това бе шансът му да убие два заека с един куршум. Или поне да прогони единия за известно време.

— Знаете ли какво ще ви кажа — рече той на Дашка. — Не мога да ви отделя никой от големите си кораби, но бих могъл да ви предоставя един изтребител с пилот. Можете да го приберете в предния товарен отсек, където да бъде готов за старта, в случай че попаднете в затруднено положение. По-добре от нищо, нали?

Дашка прехапа устни.

— Май че да — призна той. — Е, добре, ще приема. Надявам се, че изтребителят ще е в добро, състояние.

— Е, няма да е нов, но не и като някой от тези, които вече изтеглихме при нас. За съжаление няма да мога да ви дам и навигатор, сега имаме нужда от тях на борда.

— Поне пилотът ще бъде ли в съзнание? — подсмихна се Дашка.

— Не само в съзнание, но и в прекрасно здраве. Давам ви един от най-добрите си пилоти. Веднага ще се разпоредя и до няколко минути ще го имате в хангара.