Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 181

— Вижте — поде той, като фиксира Дашка със стоманения си поглед. — Почти цялата сила, с която разполагах, беше унищожена. Унищожена — разбирате ли? Единственият кораб, който в момента е в състояние да изпълнява някакви задачи, е „Пеликан“, и само защото го оставихме в тренировъчната зона, когато се хвърлихме на тази нелепа спасителна мисия. Нямам никакво намерение да ви играя по свирката, нито ще позволя на някой от корабите си да тръгне с вас. — Той го посочи с пръст. — Нека също така ви припомня, че тъкмо вашите приятелчета от Севкоордското военно разузнаване подхвърлят оръжие на йикроманците. Щом не им вярвате, толкова по-странно е, че сключвате с тях разни договори и спогодби за въоръжаване.

— Комодор? — намеси се един свързочен офицер. — Има повикване за господин Дашка. Той тук ли е?

— Лейтенант — сопна се Монтгомъри, — тук не сме в личните покои на споменатия господин. Който и да го търси, може да почака.

— Слушам, сър — отвърна офицерът. — Аа… сър, става въпрос за Кливерес си Йятуур, Дванайсетия консул на Йикроманската йерархия. Тя би искала да разговаря с господин Дашка.

Монтгомъри метна на Дашка гневен поглед.

— Благодаря — изръмжа той, превключи канала и подкани Дашка да се приближи. — Както вече разбрахте, вас търсят.

Дашка застана до него и в същия миг на екрана се появи йикроманско лице.

— Си Йятуур, аз съм Дашка — заговори той. — Какво мога да направя за вас?

— (Току-що пристигна спешно съобщение от Гранпара) — отвърна Кливерес. — (Предполагам, че миротворческите сили са го засекли.)

Дашка погледна въпросително Монтгомъри. Комодорът само сви рамене. Беше твърде зает с други неща, за да следи трафика на спешните съобщения, но не изглеждаше изненадан.

— (В него се съдържа кодирано съобщение за вас) — продължи си Йятуур — (Искате ли да ви го изпратя?)

— Да, благодаря — каза Дашка, извади своята карта и я пъхна в процепа на записващото устройство. — Можете да го пращате.

Устройството изписука и той извади картата.

— (Комодор лорд Монтгомъри) — продължи Кливерес, като извърна дългата си муцуна към офицера. — (Позволете да изразя нашата благодарност за самопожертвователната и навременна помощ, която ни оказахте в този труден момент. Йикроманската йерархия и йикроманският народ няма да ви забравят скоро.)

— За мен е чест — каза Монтгомъри и се поклони пред екрана, като отчаяно се опитваше да си припомни съответния протокол за разговор с йикромански лидери. — Ще ми позволите ли да добавя, че жертвите ни щяха да са много повече, ако не бяха самопожертвователните действия от страна на вашия народ? Ние на свой ред ви благодарим.

Кливерес също наведе глава.

— (В наша обща полза, комодор лорд Монтгомъри, е флотът ви да бъде ремонтиран и възстановен колкото се може по-скоро) — продължи тя. — (За тази цел ви предоставям всички наши ремонтни съоръжения. Дори ще ви помоля лично да се възползвате от тях.)

— Няма да е необходимо да ме молите два пъти — увери я Монтгомъри — Приемам и отново с хиляди благодарности. С ваше позволение ще превключа този канал на връзка с моя главен координатор за уточняване на подробностите.