Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 180

Което може би щеше да ги спаси от втора клопка. Или да изплаши мрачанците и да ги накара да повикат на помощ хората-завоеватели, ако те наистина работеха за тях. А ако не беше така, да нанесе непоправими вреди на един потенциално полезен съюз.

Или пък да не направят нищо, освен да осигурят на хората-завоеватели така необходимото време, за да довършат сглобяването на КИОРО.

Нзз-ооназ се намръщи. Усещаше неприятен вкус под езика си. За щастие, нито едно от тези жизненоважни решения не трябваше да бъде взето от него. В този случай той изпълняваше само ролята на информатор.

Погледна отново часовника. Всъщност нямаше смисъл да изчаква уговореното време — случаят бе достатъчно важен, за да го представи незабавно на Върховното командване.

— Старейшина?

— Не — твърдо каза комодор Монтгомъри. — В никакъв случай.

— Сър, с цялото си уважение към вас, ще ви помоля да обмислите още веднъж решението си — заяви Дашка. Говореше тихо и почтително, но Монтгомъри не си позволи да бъде подведен: този човек бе арогантен и неотстъпчив, като всички свои колеги от военното разузнаване. — Това е може би единствената ни възможност да открием откъде е пристигнал този зхиррзхиански нападателен отряд.

Монтгомъри изсумтя.

— Повярвайте ми, господин Дашка, ние знаем съвсем точно откъде са дошли. Дори може би щяхме да успеем да върнем същия тип съобщение на един от техните светове. А сега, предполагам, нашето съобщение ще трябва да се забави.

— Исках да кажа, че това е нашият шанс да узнаем дали зхиррзхианците и мрачанците са се споразумели — продължи да настоява Дашка. — Случайно, или по друга причина, в момента те следват един вектор, който да ги държи извън обсега на миротворческите тахионни детектори в тези два сектора. Ако позволим да излязат извън обсега им напълно, ще ги изгубим.

Един от мониторите трепна: най-сетне бе пристигнал докладът за състоянието на „Антилопа“.

— Вие си имате свой кораб, господин Дашка — припомни му Монтгомъри, докато преглеждаше доклада. — Не е най-добрият, но можеше и да е по-зле. Щом искате да преследвате зхиррзхианските кораби — това си е ваша работа.

— Имаме подобно намерение — призна Дашка. — Но преследването им е само половината от проблема. Не бива да забравяме, че става въпрос за цяла флотилия. Ще ми се да разполагам с малко повече огнева мощ, в случай че попадна право в гнездото на осите. А инак идеята ми е да скоча там, да се огледам и веднага да скоча обратно, преди да са ни разпердушинили на атоми.

— Ами попитайте йикроманците — изръмжа Монтгомъри, без да откъсва поглед от екрана. Слава Богу, животоподдържащата система на „Антилопа“ функционираше нормално. Може би техниците щяха да успеят да прехвърлят повредената апаратура на „Галилео“, за да я ремонтират.

— О, не! — Дашка поклати глава. — Не вярвам на йикроманците.

Монтгомъри бавно се извърна към него.