Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 179

— Клнн-даван-а е гений — възкликна той и даде знак на старейшините да го последват в помещението за групови анализи. — Тя е абсолютно права. Не зная защо никой от нас не го е видял.

Докато старейшината се върне, той вече бе включил анализатора.

— „Готов съм да се обзаложа, че тъкмо по тази причина мрачанците не ти позволиха да направиш изследвания“.

— Прав си, но само наполовина — рече Нзз-ооназ, докато въвеждаше числата, които му бе дал Трр-гилаг. — Те се съгласиха да ги подложим на изследвания, но кой знае защо, това така и не стана.

— „Да, постарали са се да изглежда случайно. Знаеш ли, започват да ме побиват тръпки от тези другоземци“.

— Не си първият — изсумтя Нзз-ооназ. — Чакай, започнаха да излизат предварителните резултати. Прав си, става въпрос за интоксикация. Ако всички екстраполации са верни, началото на метаболитното отравяне е около едно пълно завъртане преди те да стигнат Базов свят дванадесет.

— „Което е точно след като са били пленени от бойния кораб на Цакк’рр, струва ми се?“

— Точно така — потвърди Нзз-ооназ. — Не искам да кажа, че Цакк’рр има нещо общо с това.

Последва продължителна пауза, през която Трр-гилаг, макар и неохотно, стигна до същото неприятно заключение, до което вече бе достигнал и Нзз-ооназ.

— „Остава да смятаме, че мрачанците са се отровили сами. Но защо ще го правят?“

— За да постигнат резултата, който получиха — отвърна Нзз-ооназ. — Лежаха в кома почти през целия обратен път до Оакканв, свестиха се само колкото да предадат на Седалището на Върховния клан предупреждението за хората-завоеватели и после умряха. — Той се огледа, за да провери има ли и други в помещението. — Самопожертвали са се и така ни принудиха да пратим свой кораб чак тук.

— „Подозираш, че това е клопка, така ли? — дойде отговорът. — Че те са в съюз с човеците?“

— Не зная — Нзз-ооназ поклати език. — Възможно е, но според мен го правят по някаква своя си причина. Може би казват истината, когато говорят за човешкото потисничество, и смятат, че това е единственият начин да ни накарат да общуваме с тях.

— „Може би. И в двата случая по-добре да предупредим Военното командване и Върховния вожд“.

— Несъмнено. — Нзз-ооназ си погледна часовника. — Аз ще го направя — трябва да разговарям с Върховния след около двайсет стоудара. Не се безпокой, не смятам, че те се доверяват на мрачанците. Не и след събитията на Формби.

Старейшината примлясна с език и предупреди:

— Не бива да споменавате за битката край Формби, изследовател Нзз-ооназ.

— Да, прав си. Изпрати всичко друго без последното изречение.

— Подчинявам се. — Старейшината склони глава и изчезна.

Върна се само след няколко удара.

— „Добре. Време е да те оставям да си вършиш работата, Нзз-ооназ. Благодаря за информацията“.

— Нищо работа — увери го Нзз-ооназ. — А аз искам да благодариш на Клнн-даван-а за прекрасното й хрумване.

„Ето това беше“, помисли си Нзз-ооназ — последният удар срещу предложението за внезапно нападение над Земята. Отсега нататък Военното командване, което и преди гледаше с неохота на това предложение, без съмнение щеше да настоява за повече доказателства за добронамереността на мрачанците, преди да рискува корабите си в подобна операция.