Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 178
Тимъти Зан
— Кой е отсреща? — попита Нзз-ооназ, след като затвори вратата зад него. — Върховният вожд?
— Не — отговори мрачно старейшината. — Изследовател Трр-гилаг.
Трр-гилаг? Нзз-ооназ се изненада.
— Отворете линията — нареди той. — Трр-гилаг, за мен е приятна изненада.
Старейшината не помръдваше.
— Ще ми позволите ли да ви напомня, изследователю, че тази мисия е с изключително висока степен на секретност — каза той накрая. Нямате право да разговаряте с никого освен с Върховния вожд и Военното командване.
— Това ми е добре известно. Но навремето Трр-гилаг бе член на тази изследователска група и аз все още го смятам за такъв. Освен това Върховният вожд му е дал разрешение да се обръща към мен. Моля, отворете линията.
— Подчинявам се — рече старейшината и изчезна. Върна се след няколко удара. — „За мен, също както и за Нзз-ооназ, как вървят разговорите с мрачанците?“
— Засега са доста интересни — отвърна Нзз-ооназ. — Но не мога да се похваля с никакъв напредък. Ти къде си сега? Мислех, че трябва да дойдеш с нас на Мра.
— „Имаше промяна в последния момент. Аз съм на Доркас с брат ми Трр-мезаз и Клнн-даван-а. Пратиха ни тук да изучаваме човешкия затворник и двамата мрачанци, които твърдят, че са посланици“.
— Радвам се да го чуя — рече Нзз-ооназ. — Боях се да не са те пратили в някоя глуха станция.
— „Ще останеш изненадан — дойде бързият отговор. — Всъщност давам си сметка, че въобще не бива да разговаряш с мен, така че ще бъда кратък. Случайно да е у теб метаболитната информация от двамата мрачанци, които докарахме на Оакканв от Базов свят дванадесет?“
— Тези, които ни предупредиха за хората-завоеватели, преди да умрат? — попита Нзз-ооназ. — Мисля, че да. Защо?
Докато старейшината се върне, той вече бе приготвил исканите данни.
— „Разполагам с някои базови метаболитни проучвания на двамата мрачанци, но нещо не си пасват. За съжаление нямам оригиналните изследвания, за да ги сравня“.
— Аз пък държа точно оригиналните изследвания. Прочети ми твоите данни, аз ще прочета моите и ще ги сравним.
— „Чудесно. И така: метаболитно потребление на кислород: 25.7 на удар…“
Отне им няколко стоудара да сравнят всички данни. Когато приключиха, за Нзз-ооназ бе ясно, че проблемът не е в паметта на Трр-гилаг.
— Прав си, в това няма никаква логика — заключи той, загледан в успоредната колона цифри. — Сякаш тези двама мрачанци са от съвсем различни подвидове.
— „Ти си виждал доста повече мрачанци от мен. Възможно ли е?“
— Вероятно не — отвърна Нзз-ооназ. — Досега не съм срещал сведения за наличието на подвидове.
Той се намръщи и прегледа отново числата, докато старейшината отнасяше отговора. Във всичко това имаше някаква взаимовръзка — почти я усещаше. Но каква?
— „Има едно обяснение — дойде отговорът на Трр-гилаг, — но почти се колебая да го предложа. Току-що Клнн-даван-а каза, че различната метаболитна активност на мрачанците от техния базов свят може да се дължи на някакъв вид бавнодействаща отрова“.
Опашката на Нзз-ооназ щръкна. Ето го — онова, което не можеше да види допреди малко.