Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 178

— Кой е отсреща? — попита Нзз-ооназ, след като затвори вратата зад него. — Върховният вожд?

— Не — отговори мрачно старейшината. — Изследовател Трр-гилаг.

Трр-гилаг? Нзз-ооназ се изненада.

— Отворете линията — нареди той. — Трр-гилаг, за мен е приятна изненада.

Старейшината не помръдваше.

— Ще ми позволите ли да ви напомня, изследователю, че тази мисия е с изключително висока степен на секретност — каза той накрая. Нямате право да разговаряте с никого освен с Върховния вожд и Военното командване.

— Това ми е добре известно. Но навремето Трр-гилаг бе член на тази изследователска група и аз все още го смятам за такъв. Освен това Върховният вожд му е дал разрешение да се обръща към мен. Моля, отворете линията.

— Подчинявам се — рече старейшината и изчезна. Върна се след няколко удара. — „За мен, също както и за Нзз-ооназ, как вървят разговорите с мрачанците?“

— Засега са доста интересни — отвърна Нзз-ооназ. — Но не мога да се похваля с никакъв напредък. Ти къде си сега? Мислех, че трябва да дойдеш с нас на Мра.

— „Имаше промяна в последния момент. Аз съм на Доркас с брат ми Трр-мезаз и Клнн-даван-а. Пратиха ни тук да изучаваме човешкия затворник и двамата мрачанци, които твърдят, че са посланици“.

— Радвам се да го чуя — рече Нзз-ооназ. — Боях се да не са те пратили в някоя глуха станция.

— „Ще останеш изненадан — дойде бързият отговор. — Всъщност давам си сметка, че въобще не бива да разговаряш с мен, така че ще бъда кратък. Случайно да е у теб метаболитната информация от двамата мрачанци, които докарахме на Оакканв от Базов свят дванадесет?“

— Тези, които ни предупредиха за хората-завоеватели, преди да умрат? — попита Нзз-ооназ. — Мисля, че да. Защо?

Докато старейшината се върне, той вече бе приготвил исканите данни.

— „Разполагам с някои базови метаболитни проучвания на двамата мрачанци, но нещо не си пасват. За съжаление нямам оригиналните изследвания, за да ги сравня“.

— Аз пък държа точно оригиналните изследвания. Прочети ми твоите данни, аз ще прочета моите и ще ги сравним.

— „Чудесно. И така: метаболитно потребление на кислород: 25.7 на удар…“

Отне им няколко стоудара да сравнят всички данни. Когато приключиха, за Нзз-ооназ бе ясно, че проблемът не е в паметта на Трр-гилаг.

— Прав си, в това няма никаква логика — заключи той, загледан в успоредната колона цифри. — Сякаш тези двама мрачанци са от съвсем различни подвидове.

— „Ти си виждал доста повече мрачанци от мен. Възможно ли е?“

— Вероятно не — отвърна Нзз-ооназ. — Досега не съм срещал сведения за наличието на подвидове.

Той се намръщи и прегледа отново числата, докато старейшината отнасяше отговора. Във всичко това имаше някаква взаимовръзка — почти я усещаше. Но каква?

— „Има едно обяснение — дойде отговорът на Трр-гилаг, — но почти се колебая да го предложа. Току-що Клнн-даван-а каза, че различната метаболитна активност на мрачанците от техния базов свят може да се дължи на някакъв вид бавнодействаща отрова“.

Опашката на Нзз-ооназ щръкна. Ето го — онова, което не можеше да види допреди малко.