Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 177

— Зная — промърмори Валойтаджа. За един кратък миг гневът му се уталожи. Сега вече изглеждаше напълно безпомощен и сломен. — Тъкмо затова не виждам друг изход за мой народ освен пълно унищожение. Вселената изпълнена с неизвестности и щом зхиррзхианската сила и мощ не могат да издържат толкова лесно изпитание, как може надяваме се на помощта им, когато стане наистина трудно?

— Че кое ще е по-трудно от това? — попита Нзз-ооназ.

— Кое друго, ако не предложеното нападение срещу планета Земя? — попита Валойтаджа. — Това е сърцето на тяхно могъщество и влияние. И най-важното — там, без никакво съмнение, е скрито и сглобява се КИОРО.

С крайчеца на окото си Нзз-ооназ зърна щръкналите опашки на Свв-селик и Глл-боргив. Неговата също неволно сочеше право нагоре.

— Атаката срещу Земята не е просто поредното предизвикателство — каза той на Валойтаджа. — Както вашата, така и нашата информация сочи, че тази планета е защитена от могъщи оръжия. Като прибавим и техните свръхмощни детектори, вероятно ще разполагат с поне осемстотин стоудара преднина, преди появата на нашите бойни кораби.

— Има начин да заобиколи това — предложи ентусиазирано Валойтаджа. — Ние имаме такъв начин, стига само да съгласите да ни охранявате и помагате.

— Готови сме да изслушаме вашите идеи — каза Нзз-ооназ. — Но не точно сега.

Другите двама се размърдаха сконфузено. Нзз-ооназ знаеше какво искат от него — да се съгласи с онова, което искаше от тях мрачанецът. Ако не атакуваха скоро Земята, всичко можеше да бъде изгубено.

Но той имаше инструкции от Върховния вожд и бе твърдо решен да ги спазва.

— Трябва да изчакаме, докато Върховното командване прецени какви са пораженията от битката. Едва тогава ще имаме ясна представа с какво разполагаме и ще продължим нашата дискусия.

— Но това отнеме много време — възрази Валойтаджа. — Време, което не можем си позволим да пропиляваме.

— За нас подобни преценки не са загуба на време — отвърна решително Нзз-ооназ.

В продължение на няколко удара Валойтаджа местеше поглед по лицето на тримата; в големите му влажни очи се четеше болка и разочарование, което пробуди в душата на Нзз-ооназ чувство за вина. Но той имаше стриктни инструкции и след като и Свв-селик и Глл-боргив не казаха нищо, Валойтаджа въздъхна сломено.

— Щом бъде така — така да бъде — каза той обезверено. — Мога ли поне помоля водачите ви извършат тази преценка с максимална бързина?

— Така и ще направят — увери го Нзз-ооназ. — Не по-зле от вас си даваме сметка за опасностите, които ни дебнат.

Мрачанецът се усмихна уморено.

— Съмнявам се, изследовател Нзз-ооназ. Искрено се съмнявам в това.

И след тези думи се обърна и напусна заседателната зала.

— Изследовател Нзз-ооназ? — пошушна с тих гласец един старейшина в ухото му. — На борда на „Затворена уста“ ви е осигурена постоянна връзка.

Нзз-ооназ примлясна с език в знак на потвърждение.

— Ще трябва да се върна на кораба — заяви той на другите двама. — Вие идете в стаята си — ще ви намеря там.

Един старейшина го очакваше в каютата на борда на „Затворена уста“, където поддържаха връзката с Оакканв.