Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 176

И така, макар и с празнина в душата, той обърна корвина и последва спасителния кораб към разпиления из системата, сериозно пострадал флот. Почти съжаляваше, че не е един от тези, които се бяха простили с живота.

Чу се пронизително стържене на метал в метал, последвано от шумно затръшване на люка на предния товарен отсек.

— Прибрахме ги — заяви Чо Минг.

— Чудесно — каза Дашка и включи на задна тяга. — Е, Кавана, доволен ли си?

— Да — промърмори Арик. — Благодаря ви.

Дашка сви рамене.

— Никога не съм твърдял, че не искам да помогна. Държах само да се уверя, че няма да ми видят сметката, докато го правя.

Арик се засмя.

— Разбирам те напълно.

— И още как — рече Дашка. — Е, време е да се прибираме на „Трафалгар“. Имаме стока за тях. Освен това предполагам, че ни очаква дълъг разговор с комодор Монтгомъри.

21.

Докато Нзз-ооназ напредваше с описанието на битката, козината на Валойтаджа постепенно настръхваше — реакция, която изследователят намираше колкото за смущаваща, толкова и за разсейваща. Но ето че сега, внезапно, тя се бе пригладила напълно.

— С други думи — приключи мрачанецът — вие се провалили.

— Съжалявам — механично отвърна Нзз-ооназ, преди да осъзнае какво казва. Нямаше никакъв смисъл да се извинява на мрачанците. Всъщност ако някой дължеше някому извинения, това бяха тъкмо те. — Но ако трябва да се търси виновник, струва ми се, че ще се наложи да си поделим това бреме.

Валойтаджа сякаш потъна в мрачни мисли.

— Каква полза има от вина? — попита той и в гласа му се долови страх и болка. — Зхиррзхианците изпробваха сили и бяха сразени… и сега мрачанците обречени на изтребление от свои потисници.

— Това няма да се случи — намеси се Глл-боргив, като изплези език, за да подчертае думите си. — Няма да го позволим.

— Освен това както мрачанците, така и завоевателите без причина грешите дълбоко, ако смятате, че нашите сили са ни изневерили — добави със същата увереност Свв-селик.

— Ама вие наистина ли го вярвате? — пропищя с изтънял гласец Валойтаджа. — Вие, които били прогонени пред тях? Вие, които по свои собствени думи, изгубили своя решимост, когато се изправили срещу първа отбранителна линия на йикроманци?

— Ще си призная, че тази част и на мен не ми беше съвсем ясна — рече Нзз-ооназ. — Не можах да си обясня защо бяха изкарали срещу нас цивилни съдове…

— Йикроманци войнолюбив народ — изсъска Валойтаджа. — Казах ви го, и пак ще го кажа. Сред тях няма цивилни…

— Ако ми позволите да вметна — прекъсна го Нзз-ооназ и погледна към Свв-селик. Изглежда, беше време да се разбере кой е тук старшият. — Валойтаджа, информацията, с която ни снабдихте, по никакъв начин не показваше, че там ще се изправим срещу йикроманци и завоеватели без причина. А също и за онези два йикромански бойни кораба.