Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 167
Тимъти Зан
Лазерната кула най-сетне бе в мерника. Във въображаемата си стойка той се приготви за удар с дясната ръка…
Концентриран върху целта, Куин пропусна напълно краткото проблясване от следващата лазерна кула, която се падаше вдясно на борда. Предупреждението на Бокамба го стресна, той изстреля ракетата и незабавно спусна носа на корвина надолу. Лазерният лъч прониза пространството над главата му…
И в същия миг целият му гръб бе обхванат от остра, пареща болка, а устата му се изпълни с острия вкус на ананасов сок и неприятния дъх на изгоряла филийка. Бяха засегнати задните стабилизатори, при това много лошо.
Той полагаше максимални усилия да овладее изтребителя; с част от съзнанието си усещаше как Бокамба отчаяно се опитва да вдъхне живот на засегнатите електронни прибори и да прехвърли цялата налична енергия към здравия двигател. Ракетата вече наближаваше отвора на кулата, носеше се с неистова скорост право към целта. Почти я стигна…
Съсредоточил цялото си внимание върху задъхващия се двигател, този път Бокамба не успя да засече изпреварващия сигнал. Но Куин успя и с прилив на адреналин, който му вдъхна нови сили, форсира машината докрай. Ето че почти се бе приближил до ръба на зхиррзхианския хексагон… ако можеше само да го прехвърли и да се озове от другата страна…
Още малко и щеше да успее. Но с един ударен двигател корвинът вече бе много по-бавен и неповратлив… и изведнъж под него блесна още един лазер, а някъде по-нататък ракетата се удари в нещо и избухна.
Отслабващата топлина в гърба му се смени с неприятно щипене в пищялите, придружено от острия дъх на риган и чесън. Един шрапнел от ракетата бе ударил долната част на корвина, бе поразил задните датчици и накрая бе проникнал в резервните енергийни клетки. Поне не беше засегнал двигателите. Куин успя да прекара корвина над хексагона, балансирайки с предните и странични двигатели, като същевременно се опитваше да разпредели вниманието си между зхиррзхианските лазерни кули и ремонтите работи на Бокамба.
„Маестро?“
„Всичко е наред, Клипер“ — увери го Куин.
„Прекратете атаката — нареди Клипер. — Идете да помогнете на Шрайк да освободи «Каскадия» от «Вълча глутница».“
Куин сбърчи вежди. Важна задача, а и Бокамба наистина се нуждаеше от почивка, докато възстанови корвина. Но го беше срам, че бе позволил да ги ударят почти в самото начало на битката.
„Прието“.
Той отново задейства маневрените двигатели и пое по спирала, отдалечавайки се от зхиррзхианския кораб. Пред и встрани от него рояк изстреляни от „Галилео“ ракети пресичаха косо неговия вектор и той прати кратък идентифициращ импулс, за да се предпази от евентуално прихващане. В далечината различаваше „Каскадия“, все още заплетена в част от рамката на „Вълча глутница“. Шрайк вече бе заел позиция отзад и се опитваше да я освободи с изстрели от лазерите си.
Бокамба преустанови за миг ремонтната си дейност и изтегли сензорна карта на „Каскадия“. Задните й прикачващи челюсти бяха заплетени във въжетата и Куин се насочи към тази част на кораба.