Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 165

Но най-потискащото в тази необичайна и бърза метаморфоза бе, че в този нов свят той вече не е сам.

С него беше Бокамба и мислите и чувствата му се въртяха като вихри около тези на Куин. Той долавяше неговата готовност, усещаше вълнението му и дори възторга, може би заради тази последна възможност да лети като навигатор, да е част от копърхед, да върши онова, за което се е подготвял. Усещаше и някакво безпокойство — за това дали ще се справи с тази задача. Имаше и още нещо — някаква неясна загриженост заради умственото състояние на Куин, предизвикана от краткото му колебание, преди да премине към режим Х, след като Швайгофър бе издал заповедта, и подсилено от причината, поради която навремето Куин бе напуснал копърхед. Клипер и останалите копърхед от „Омикрон 4“ също присъстваха, но на едно ниво под плоскостта, която обитаваха двамата с Бокамба, а по-надолу бяха разположени копърхед от „Капа 2“ и „Сигма 5“.

„Приветстваме ви, хора-миротворци“. Думите бяха приети първоначално като изображения и усещания и трябваше да измине цяла частица от секундата, преди да осъзнае, че са произнесени на йикромански и идват по линията за връзка с „Трафалгар“. „Вашата помощ е наистина желана“.

„Целта ни е номер три“ — последва гласът на Клипер. Един от зхиррзхианските кораби, който сменяше оцветката си от зелен към жълт, премигна за кратко в червено, докато Клипер го маркираше. Миг по-късно той се появи и върху плана за нападение, според който Куин и Шрайк щяха да свият надясно, Паладин и Арлекин в обратна посока, а Клипер щеше да приеме върху себе си фронталната атака.

„Целете се в лазерните кули — продължи Клипер. — Опитайте се да ги обезвредите, преди да пристигнат ракетите откъм кораба. Вторите пилоти да следят за пробойни по корпуса, които да бъдат използвани“.

Бокамба и останалите трима навигатори потвърдиха, че са приели съобщенията. Целта вече трайно се бе оцветила в червено и докато завиваше в указаната посока, Куин забеляза, че различава съвсем ясно предния й край, докато опашката тъне в мрак.

„Сигурно защото завива към нас“ — потвърди наблюденията му Бокамба. По краищата на хексагоните изникна група оранжеви диаманти. „Лазерните кули“ — идентифицира ги Бокамба. Очевидно зхиррзхианците изчакваха, докато навлязат в обсега им.

„Радваме се, че пристигнахме навреме, за да ви подкрепим. — Това беше комодор Монтгомъри; говореше на йикромански. — Какво можете да ни съобщите за противника?“

Клипер подаде сигнал за начало и в същия миг Куин изви корвина остро надясно. Усети как инерционната сила изтласква кръвта от мозъка му. Един от оранжевите диаманти изведнъж блесна и той се наведе рефлексивно — в същия миг надолу се спусна и корвинът, пропускайки над себе си бялата векторна линия на лазерния изстрел. За миг усети топлина върху лявото си рамо, но бадемовият вкус не изчезна. Оранжевият кръст, който се показа върху лазерната кула, означаваше, че Бокамба я е прихванал, и докато извиваше корвина, Куин замахна с лявата си ръка във въображаемата стойка, която бе заел, изстрелвайки дълъг откос от петдесет и пет милиметрови снаряди срещу кулата. Корвинът прелетя съвсем близо до хексагона и той така и не успя да види дали има някакви поражения.