Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 168

Изведнъж пред погледа му изникна друга картина, подавана от Мечтателката чрез майндлинк. Четири малки съда се бяха появили от задните люкове на зхиррзхианския кораб, който тя и приятелките й атакуваха, и игнорирайки напълно копърхед, се спускаха право надолу, към повърхността на планетата.

„Лазерни бомбардировачи — идентифицира ги Бокамба. — Въоръжени са с тежки лазери за близкообхватни атмосферни атаки. Зхиррзиахнците ги използваха при нападенията срещу Доркас, Масиф и Пасдофат“.

Което означаваше, че зхиррзхианците не са дошли тук само за да се разправят с орбиталната отбрана. Те наистина възнамеряваха да превземат Формби, или поне да причинят сериозни щети.

„Клипер?“

„Виждам ги, Маестро — отвърна Клипер. — Вече сигнализирахме на «Трафалгар» и очакваме нови заповеди. А ти приключвай с твоята задача“.

„Но те може би ще се нуждаят от помощ“ — протестира Бокамба.

Куин се намръщи. Последните думи бяха придружени от странен прилив на чувства. При това от страна на Бокамба.

„Изпълнявайте дадената заповед — повтори неотстъпчиво Клипер. — В момента «Каскадия» е като неподвижна мишена, а сражението се измества в нейна посока“.

„Прието“ — отвърна Куин. С друга част от съзнанието си долови, че Швайгофър нарежда на „Сигма 4“ да атакува зхиррзхианските лазерни бомбардировачи. Три изтребителя смениха едновременно посоките си, спуснаха се да преследват бомбардировачите и не след дълго оръдията им откриха яростен огън. Единият от бомбардировачите се залюля и после изригна в облак от метални отломки, които разклатиха и другите два. Фокусът на атаката се съсредоточи върху втория зхиррзхиански бомбардировач…

Бойният кораб, който бе останал зад тях, се извъртя лениво на една страна и откри залп с всичките си лазерни оръдия.

„Удариха ги!“ — извика някой и гласът му се понесе като тътен в съзнанието на Куин. Той полагаше отчаяни усилия да потуши хаоса от гласове и сигнали, които подаваха членовете на „Сигма 5“. За миг различи Ястреб и неговия навигатор, Експерт и техния „Кетбърд“, дори долови вкуса на двата разрушени двигателя и на пробойните в корпуса. Останалите машини бяха в малко по-добро състояние и дори бяха запазили част от огневата си мощ. Нямаше обаче никакъв признак от Казак и Пищен. Сигурно вече бяха мъртви.

Изглежда, Мечтателката и Хитрушата съвсем скоро щяха да споделят тяхната участ. — Куин се съсредоточи върху двете жени, като за миг си припомни кратката размяна на реплики в дневната на „Трафалгар“. Те първи бяха загърбили подозрителността и недоверието на останалите копърхед и го бяха заговорили.

А сега бяха попаднали в клопката на разнебитения корвин и бързо топящите се сигнали от борда сочеха, че и двете вероятно са в безсъзнание. Корвинът бе напълно разрушен и само майндлинкът и скафандрите им ги поддържаха живи.

Но и това нямаше да продължи дълго. Зхиррзхианският кораб щеше да се приближи и да открие огън по тях. Или пък гравитацията и въздушното триене щяха да обърнат носа на кораба им надолу и те щяха да полетят като огнено кълбо към планетната повърхност.