Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 166

Последва нов блясък върху хексагона и още един лазерен импулс премина покрай него. И този път не ги уцелиха, но съвсем за малко. Топлината върху кожата бе по-силна, а бадемовият вкус се примеси с дъх на риган, когато йонизираните газове от лазерния изстрел обърсаха за миг задните датчици на корвина. Ригановият вкус бързо изчезна, а през това време Бокамба провери в ред ли са датчиците…

И в този момент някъде в дъното на съзнанието му изникнаха едновременно две изображения. Едното бе на ударения корвин на Самурай, а другото — на двамата копърхед, които бяха загинали.

„С последния изстрел успя да удариш кулата“ — информира го Бокамба.

С още една главозамайваща маневра Куин довърши маневрата. „Но дали оръдието е извадено от строя?“

„Няма да узнаем, докато не открие стрелба.“

Което означаваше, че това, което планираше Куин, можеше да се окаже крайно рисковано. Но със сигурност си заслужаваше. Неутрализираха ли това оръдие, получаваха възможност да изстрелят една от своите ракети „Виджувис“ в отвърстието на кулата и да вкарат бойната й глава зад непробиваемия корпус на зхиррзхианския кораб.

Но ако оръдието не бе извадено от строя, той щеше да се окаже най-лесната цел, получавана някога от противника.

Вече почти бе заел най-изгодната позиция за стрелба, приключвайки острия завой, след който щеше да излезе на правата срещу лазерната кула. Едно зелено кръгче замига пред очите му — съобщение от Бокамба, че ракетите са готови за изстрелване. Куин извъртя лекичко глава, премествайки кръстчето върху кулата…

„Маестро: сигнал от Швайгофър — отекна в главата му гласът на Клипер. — «Каскадия» се е заплела във «Вълчата глутница». Двамата с Шрайк напуснете строя и идете да й помогнете“.

„Не сега“ — отвърна Куин. От дясната страна на дисплея се сипеха колонки от данни…

„Прието“ — потвърди Клипер. На едно ниво на съзнанието по-долу той вече прехвърляше заповедта на Арлекин, а през това време корвинът на Куин почти бе излязъл на правата…

Той отново се преви, когато към него, се проточи лазерният импулс.

„Все още е активно“ — докладва Бокамба, сякаш Куин не знаеше. „Но изглежда, е с повредени лещи, защото има изпреварващ блясък от 0.74 секунди“.

Същевременно се появи графично изображение на последния изстрел със светлинната утечка, която бе засякъл Бокамба. Три четвърти секунда не бяха кой знае какво предупреждение, но трябваше да свършат работа. „Дръж го под око. Започваме“.

Той изви право към лазерната кула и в същия миг долови с периферните си сетива, че Савил избухва в пламъци и изчезва. Още един корвин бе напуснал сражението.

По-късно щеше да се отдаде на болката от загубата на другарите си. Но не сега. В този момент майндлинковата връзка надделяваше над всичко, потискайки всички чувства и мисли освен онези, които му бяха необходими, за да оцелее и да изпълни задачата.