Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 164

И нищо чудно, че губеха сражението.

— Започва се, копърхед — разнесе се гласът на Швайгофър в ухото на Куин. — Преминете на режим Х и стартирайте, когато сте готови. Желая ви успех.

Последните думи на Швайгофър бяха погълнати от шума на ревящи двигатели от съседните стартови тръби. Куин се облегна назад и включи своя двигател, присъединявайки се към общата треска. Корвинът подскочи напред като изгладнял хищник и ускорението притисна Куин назад в противонатоварващите възглавници, докато изтребителят се плъзгаше по свръхпроводимите магнитни водачи на тръбата.

— Маестро? — чу той през шума гласа на Бокамба. — Наредиха ни да преминем в режим Х.

Режим Х: пълна мисловна връзка между копърхед и техните изтребители. Моментът, от който Куин се боеше от самото начало.

— Маестро? — обади се отново Бокамба.

— Чувам те — извика му Куин. — Ей сега.

В този миг корвинът изскочи от тръбата и започна да се отдалечава с бясна скорост от „Трафалгар“. Зад него се разпръснаха и останалите корвини. Най-страховитата сила, която Общността бе съумяла да събере, заемаше позиции.

Дошло бе време тези воини да покажат на какво са способни. Куин си пое дъх и включи своя майндлинк на режим Х.

И изведнъж цялата вселена около него се промени.

Зрението му достигна обхват от 360 градуса и само кинетичният усет и опитът му подсказваха къде е напред. Тъмните приглушени полутонове на сцената пред него се превърнаха в истинска палитра от вибриращи цветове, корабите в обсега на оръжията му бяха оцветени в яркочервено, а тези отвъд него — в жълто, зелено и синьо за най-далечните.

Промени се и слухът му — гласовете на другите копърхед и командите вече не звучаха в ушите му, а се оформяха направо в главата му. Векторната карта, която бе повикал малко по-рано на екрана, се превърна в звуков сигнал, съставен от писукания и мелодични тонове, които го снабдяваха с пълна информация за всички кораби край него, както и за посоката на техните вектори спрямо неговия.

Беше се променил и той самият. Вече не беше Адам Куин, копърхед, пилотиращ тактически изтребител корвин. Той беше самият изтребител.

Кожата му бе облицовката на корпуса и усещаше топлината на дъхащите пламъци сопла и лекото триене с магнитосферата на Формби върху лицето и гърдите. Нюхът му бяха системните монитори на корвина, полъхващият бадемов аромат сочеше, че всички системи функционират нормално. Вкусът му бяха аварийните монитори и канеленият им дъх подсказваше, че засега корабът няма повреди. Дори стойката му — защото в своето странно, лишено от тяло умствено изображение той се виждаше като заел позиция за бой — отразяваше данните от биологичните монитори, който следяха физиологичните константи на двамата пилоти. Усещаше се силен и готов да се сражава; индикаторите за съдържанието на кислород, захар и адреналин в кръвта му бяха замрели върху оптималните граници.