Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 149

— Никакви изключения — отвърна мрачанецът с глас, в който се долавяше съжаление и състрадание. — Искрено ви съчувствам за разочарованието.

— Но ние работехме по поръчка на самия главен посланик — продължи да настоява Бронски и посочи Кавана. — По негова молба сеньор Фортунори разработи бизнес план на семейството му. Приключихме с подготовката на плана и нямаме търпение да му го представим. За нас това е голямо разочарование.

— Давам си сметка, разбира се — отвърна мрачанецът и отново приглади косата си. — Дали една среща с някой от роднините на главния посланик не би могла да ви свърши работа?

— Едва ли ще е същото, но все пак е нещо — склони неохотно Бронски. — Ще ми кажете ли къде мога да го открия?

— Но разбира се. — Мрачанецът се наведе над терминала и скоро от процепа се подаде карта, която той връчи на Бронски. — Тук са изписани имената и адресите на тримата най-близки роднини на главния посланик. Сигурен съм, че поне един от тях с радост ще ви услужи.

— Само ако е в състояние да накара главния посланик да ни приеме — въздъхна Бронски. — Благодаря за грижите и нека семейството ви процъфтява.

Тримата излязоха на улицата.

— Сигурно осъзнаваш на какъв риск се излагаме тук — промърмори Кавана, докато крачеха по тротоара към мястото, където бяха оставили колата.

— Е, чак пък риск. — Бронски повдигна рамене. — Може да отговарям за мрачанските операции, но не съм идвал на Мра от няколко години. Освен това за тях е доста трудно да различават хората един от друг. Също както и за нас да различаваме мрачанците, между другото.

— Но за какво беше всичко това? — попита Колчин.

— Главен посланик Валойтаджа — обясни Бронски — е водещият мрачански експерт по чужди култури. Неговото загадъчно и необяснимо изчезване може да се окаже нишката към играта, която са подхванали мрачанците.

— Защо да е загадъчно? — попита Кавана. — Доколкото си спомням, медитиращият отдих е нещо съвсем естествено за мрачанския бит.

— Така е — съгласи се Бронски. — Само дето се провежда веднъж годишно. При Валойтаджа това бе едва преди три месеца.

— Ясно — рече Кавана. — И сега какво? Ще дърпаме конеца, докато се развие кълбото?

— Ще ми се да не действаме толкова припряно — рече Бронски. — В\ девет от десетте случая, когато задърпаш някоя нишка, тя се къса. Нека първо да проверим накъде води. Ще започнем с тези трима роднини и ще се опитаме да разучим къде може да е Валойтаджа.

— Само за момент — спря го Кавана, загледан в надписа върху монитора на витрината, покрай която минаваха. На десетина различни езика се съобщаваше, че това е информационен център за гости. — Почакайте ме тук, веднага се връщам.

Върна се след две минути.

— Да не си ги питал къде е Валойтаджа? — подсмихна се подигравателно Бронски.

— Не, не стигнах чак дотам — отвърна Кавана. — Хрумна ми обаче, че ако мрачанците осъществяват някакъв таен план, той би изисквал просторна и сравнително изолирана територия. Ето защо взех всички най-нови туристически брошури.