Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 150

— Не е зле — захили се Бронски, докато разглеждаше брошурите. — Никак не е зле. Колчин, ти карай. Връщаме се на кораба.

Вече бяха напуснали столицата и се приближаваха към космодрума, когато Бронски вдигна глава от брошурите.

— Браво, Кавана — заяви той с мрачно задоволство. — Ето какво ни трябва: Пувкит Тру Кай — Градината на Лудите скулптури или още: на обезумелия каменоделец. Преди два месеца е била обществен парк.

— И внезапно е затворена за освежаване? — попита Колчин.

— Не чак толкова очевидно — отвърна Бронски. — Все още е в списъците, само че на грешен адрес.

— Я повтори — обади се Кавана.

— Променено е местонахождението — рече Бронски. — Това, което сега наричат Градина, е само малка група от скални образувания на двеста километра северно оттук. Достатъчно близо до истинската градина, та онези, които знаят за нея, да не забележат разликата и достатъчно далече да не подушат какво става там.

— Какъв ще е следващият ни ход? — попита Кавана.

— Ще идем да проверим какво става в Градината, разбира се — отвърна Бронски. — Я да погледна… — Той се порови из компютъра. — Ще вземем кораба до Дувремром — около три часа полет. После още три часа с кола под наем и сме там.

— Няма ли по-близки космодруми? — попита Кавана.

— Разбира се, че има — отвърна Бронски, докато прибираше джобния си компютър. — В интерес на истината, един от тях е до самата Градина. За щастие обаче космодрумът при Дувремром е близо до един от домовете на роднините на Валойтаджа.

— Аха — изсумтя Кавана. — Ако някой ни проследи, да си помисли, че отиваме там.

— О, ще ни проследят, не се съмнявай — увери го Бронски. — Ако не сега, то в момента, в който прекосим невидимия периметър около Градината, където най-вероятно се помещава центърът на този техен изследователски проект върху „завоевателите без причина“.

Което означаваше, че там ще ги чакат други бурти…

— И след това? — попита Кавана, надмогвайки страха си.

— Ще се придържаме към стандартната процедура — обясни Бронски. — Открием ли нещо, веднага си плюем на петите.

— Винаги е добре, когато имаш план — промърмори Кавана.

— Не се безпокой за това. Все още пазя онази фалшива червена карта, която използвах заради теб в Миг-Ка. Трябва да срещнем някой наистина високопоставен мрачанец, за да не се стресне от нея.

Кавана направи кисела физиономия.

— Някой, като Валойтаджа, може би?

— Ами да — засмя се Бронски. — Точно като него.

19.

Повечето йикромански кораби бяха заели предварително назначените им позиции доста преди да изтече първият час. Изгасили двигателите, те се носеха в дрейф, различими единствено когато скриваха светлината на звездите зад тях. Виждаха се само няколко пламъка от маневрените двигатели на последните кораби, които бързаха да заемат местата си. Под тях нощната страна на Формби постепенно потъваше в мрак — разпилените на големи разстояния йикромански селища гасяха светлините си, за да лишат врага от възможността да се ориентира по тях.

Бойните позиции бяха заети. Завоевателите се приближаваха.