Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 147

— Сигурен ли си? — попита Дашка.

— Напълно. В момента обектът е отвъд хоризонта, но улавям отразените сигнали от йоносферата на поне осемдесет корабни идентификационни сигнали. Или излитат, или вече са във въздуха.

Дашка изруга нещо на руски.

— Толкова по въпроса за йикроманските гаранции. Обзалагам се, че се готвят да нападнат мрачанците.

— На такова ми прилича — съгласи се Чо Минг. — Ние какво можем да направим по въпроса?

— Ами нищо — отвърна Дашка. — Освен да пратим спешно съобщение, но дори в такъв случай едва ли ще има достатъчно мрачанци, които да ги посрещнат.

— А миротворческите сили? — попита Арик ядосано. Той също знаеше за техните гаранции — нали баща му ги бе подписал. На всичко отгоре им беше помогнал да си въоръжат корабите. А сега йикроманците се готвеха да подхванат една война, която бе затихнала преди близо четвърт век.

— Доколкото ми е известно, не разполагат с нищо съществено оттук до Мирмидонската платформа на Гранпара — рече Чо Минг. — Или по-точно нищо, което би могло да спре един атакуващ флот.

— Ако атаката вече не е започнала — посочи Дашка. — Нищо чудно това да е втората вълна. Сега вече си обяснявам защо си Йятуур бе толкова нетърпелива да ни прогони. Я провери килватерния детектор — да видим дали ще улови нещо.

— Умно. — Чо Минг се наведе над съседния пулт. — Надявам се, че разполагаме с образци от тахионни килватерни следи на йикромански кораби. В противен случай няма да е никак лесно…

Той млъкна и Арик извърна глава към него. Лицето на Чо Минг внезапно бе станало напрегнато.

— Какво има? — попита Арик.

Чо Минг си пое въздух с пълни гърди.

— Дашка, струва ми се, че можем да зачеркнем теорията за нападение срещу мрачанците. Погледни тук… насам се приближават десет, не, единадесет кораба. — Той се обърна и погледна към Дашка. — Кораби на завоеватели.

Настъпи продължителна тишина.

— Сигурен ли си? — наруши я пръв Дашка.

— Напълно. Освен ако някой на Едо не ни е въвел погрешна програма.

— Приблизително време на пристигане? — попита Дашка.

— След около деветдесет минути. Чакай малко. Улавям още нещо. С малко по-различен вектор, но също се приближава… Божичко!

— Какво? — попита Дашка.

— Не зная. — Чо Минг не откъсваше поглед от монитора. — За това нямаме никаква предварителна информация. Но е огромно. Ще копирам сигнала.

— Да не е някой нов тип завоевателски кораб? — попита Арик с внезапно пресъхнали устни.

— Надявам се, че не — отвърна Чо Минг. — Ако разполагат с толкова големи кораби, здравата сме загазили.

— Може да е йикромански кораб — намеси се Дашка.

Докато следеше сигнала, Арик се сети нещо друго.

Нападателен отряд на завоевателите само на деветдесет минути полет от Формби — това би могло да означава, че йикроманците са ги засекли поне преди половин час.

— Значи затова Йятуур ви позволи да ме отведете — подметна той. — Знаела е, че идват, и е искала да сме далеч оттук.

— Боя се, че ще бъде разочарована — промърмори Дашка. — Чо Минг, разполагаме със седемдесет до осемдесет минути да се спотаим някъде, откъдето ще можем да наблюдаваме всичко, без да им се мотаем в краката.