Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 151

Тимъти Зан

— Изглежда, вече са готови — отбеляза Дашка. — А ние?

— Ние също — успокои го Чо Минг. — Енергоподаването е на минимум, включени са всички заглушители, а датчиците са настроени на максимален обсег.

— Кога ще бъдат тук завоевателите?

— Очаквам ги всеки момент — рече Чо Минг. — Ще имаме около десетсекундно предупреждение, щом започнат да пристигат в системата.

В контролната зала се възцари мълчание. Седнал на мястото на втория пилот, откъдето имаше добра видимост към мониторите, Арик рееше поглед през прозрачния купол, заслушан в равномерното думкане на пулсациите в ушите си. Нещо се удари лекичко в корпуса на кораба и той подскочи, изопвайки предпазните колани, преди да осъзнае, че най-вероятно са остъргали с корпуса някой отломък.

— По-спокойно, Кавана — рече му Дашка. — Остави си малко адреналин за голямото преживяване.

— Извинявай — въздъхна Арик. — Надявах се, че ще успея да си овладея нервите.

— Каквото и да правиш, гледай да запазиш самообладание — посъветва го Дашка. — Напрежението е хубаво нещо, защото те държи нащрек и изостря рефлексите.

— Добре — започва се — прекъсна ги Чо Минг. — Десет секунди до навлизане в системата.

— Двойна проверка на всички записващи устройства — нареди Дашка и затрака с пръсти по клавиатурата. — Какво стана с онзи гигантски кораб?

— Приближава се — отвърна Чо Минг. — Все още липсва идентификационен сигнал. Три, две, едно…

И изведнъж те се появиха, нахлувайки един след друг: познатите конгломерати от млечнобели хексагони, неизменен знак на бойните кораби на завоевателите.

— Дотук преброих шест — обади се Дашка, докато нагласяваше увеличението на максимална степен. — Прегрупират се, вероятно се готвят да заемат бойна формация. Къде са останалите?

— На около петнадесет хиляди километра по-назад — отвърна Чо Минг. — Пет са.

— Резерв — изсумтя Дашка.

Арик се намръщи. Сякаш им бяха необходими повече от шест кораба срещу йикроманците.

Корабите на завоевателите приключиха с маневрирането и за един кратък миг настъпи затишие. Сякаш и двете страни преценяваха противника. После, внезапно, зад опашките на десетина йикромански кораба изригнаха пламъци и те се понесоха към врага.

— Йикроманците нападат — докладва отсечено Чо Минг. — Изглежда, откриха огън с шрапнелни оръдия.

— Това са стари келадонски модели — обясни Арик. — Видях доста от тях в ремонтния хангар.

— Сигурно защото се набавят най-лесно — бе коментарът на Дашка. — Едва ли ще направят нещо на корпусите на проклетите завоевателски кораби.

Тънък лазерен лъч бликна от предния край на един от зхиррзхианските кораби — различим само благодарение на йонизираните атоми от горните слоеве на атмосферата и прахообразните останки от проектили. Водещият йикромански кораб се озари в ярка светлина, а килватерната му струя внезапно затрептя като опашка на ранена птица. Нови два лазера откриха стрелба от други хексагони на същия кораб и след още две изригвания килватерната струя угасна напълно.

Сякаш това бе сигналът, който очакваха всички, защото почти едновременно останалите кораби на завоевателите откриха огън и в продължение на няколко ужасяващи минути чернотата на космоса се озаряваше от смъртоносните пожарища на подпалените йикромански кораби. Към първата група щурмуващи йикромански кораби се присъедини втора, после трета и четвърта. Лазерните оръжия на завоевателите следваха систематично това движение, без да пропускат нито една цел.