Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 146

— Забелязах — съгласи се Дашка и също погледна Арик.

— Да не сте ги ядосали с нещо, Кавана?

— И да е тъй, не съм го забелязал — отвърна Арик. — Може би Кливерес се изнервя, когато трябва да разговаря с хора от Севкоордското военно разузнаване.

Дашка се засмя, но лицето му беше напрегнато.

— Умно момче — призна той. — Какво направи тя, да не ти показа подписите на Бронски върху нейното копие от споразумението, дето го издейства баща ти? Между другото, къде е многоуважаваният лорд Кавана?

— Нямам представа.

— Си Йятуур също — изсумтя Дашка. — Или поне така твърди.

— Може би затова ни предаде този — предположи Чо Минг. — Да има какво да дъвчем, докато тя прикрива лорда на сигурно местенце.

— Доколкото ми е известно, той не е тук — обади се Арик. — Ще бъда много изненадан, ако се окаже, че се лъжа.

— А, не се и съмнявам — рече Дашка. — Да видим сега дали ще можем да открием нещо. Метни си багажа в каюта номер три и ела в контролната.

Когато влезе в контролната, Арик се изненада. Предната й половина напълно отговаряше на размерите й разположението на контролна зала в кораб от клас „шхуна“. Но задната секция, в която по принцип се разполагаха мониторите на инженерната и животоподдържащата система, бе разширена и оборудвана с учудващо много електронни прибори.

— Добре дошъл в подвижната станция на Севкоордското военно разузнаване — разпери ръце Чо Минг. — Това ти е първо посещение, предполагам?

— Ами да — призна Арик, докато се оглеждаше. Не повече от половината апаратура му се струваше смътно позната; за предназначението на останалата можеше само да гадае.

— Навярно ще ти е и последното — провикна се Дашка откъм пилотското кресло. — Излишно е да ти напомням, че всичко, на което си свидетел тук, попада под закона за Охрана на държавната тайна. Сядай и си слагай колана — току-що получихме разрешение за излитане. И не пипай нищо.

Арик избра креслото до Чо Минг.

— Открихте ли нещо?

— Само, че йикроманците изведнъж се разтичаха като мечка около кошер — отвърна Чо Минг, докато тракаше с пръсти по клавиатурата. — Доста оживен трафик на информация имат — трябва да е десетина пъти по-обемен, отколкото би подхождал на местенце като Формби. Повечето от съобщенията са кодирани — сигурно с правителствени кодове. Нещо със сигурност ги е развълнувало.

Корабът се разтърси.

— Дали пък не е вашето отпътуване? — подметна Арик.

— Кавана, ние плашим хората само когато се появяваме — рече сухо Дашка. — Не и когато си тръгваме.

— И транспортният трафик се увеличи рязко — продължи с доклада Чо Минг. — И най-вече откъм… хм.

— Какво? — попита Арик.

Чо Минг втренчи поглед в един от мониторите.

— Дашка, помниш ли голямата ремонтна работилница, която йикроманците вдигнаха в Северните степи?

— Където предишния път открихме лорд Кавана? Разбира се.

— Изглежда, сега я напускат.

Корабът се издигна плавно над земята.