Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 114

Още не. Нямаше никакво съмнение, че двамата го бяха приели за един от свързочниците на кораба. Но ако не отнесеше съобщението на капитана, щяха да разберат, че не е такъв. И тогава той щеше да загази.

Всъщност предаването на съобщението би могло да му помогне в разкриването на имената им. След като изплува отново в света на светлината, той се отправи към предната част на кораба.

Не беше никак трудно да открие контролната зала, която се помещаваше в задния край на първия хексагон. В нея дванайсет зхиррзхианци проверяваха данните от различни монитори и подготвяха кораба за старт.

Трр’т-рокик ги огледа, споходен от мимолетното съжаление, че синът му, Трр-мезаз, бе предпочел кариерата на корабен воин, вместо да стане пехотинец. Трябваше да открие кой е капитанът, но нямаше никакъв начин да се ориентира по отличията по униформите. Логично беше да предположи, че капитанът ще е накичен с най-голям брой…

Един от войниците вдигна глава и го видя да се полюшва неуверено над тях.

— Да, какво има? — попита той.

Вероятно не беше капитанът, но и този щеше да свърши работа.

— Съобщение от входния люк — обърна се към него Трр’т-рокик. — Пасажерите пристигнаха.

— Какви пасажери? — погледна го намръщено зхиррзхианецът.

— Не зная — отвърна Трр’т-рокик. — Не си казаха имената.

— Всичко е наред, Трети, говорителят Цвв-панав ни ги праща — обади се друг зхиррзхианец от отсрещния край на стаята. Беше по-възрастен от първия и говореше властно и уверено. — Двама са, нали?

— Да, капитане — рече Трр’т-рокик, решил да рискува. — Но не си казаха имената.

— Няма нищо — успокои го капитанът на кораба. — Говорителят Цвв-панав също забрави да ми каже как се казват. Но аз знам кои са. Предайте им, че са настанени в четвърта кабина, втори хексагон — ще намина да ги видя след старта.

Трр’т-рокик се намръщи. Още един неуспех.

— Веднага — отвърна той.

— Какво? — кресна капитанът.

Трр’т-рокик замръзна, докато мислите му се гонеха бясно. Какво, в името на осемнайсетте свята, бе объркал?

— А… исках да кажа, подчинявам се, капитане — поправи се той.

— Така е по-добре — изръмжа капитанът. — Как се казваш, старейшино?

— Ами… Цвв’т-рокик — побърза да импровизира Трр’т-рокик. — Дхаа’рр.

— Не е необходимо да ми поясняваш, че си Дхаа’рр, благодаря ти. Инак едва ли щеше да си на борда на този кораб. Нека ти кажа нещо, Цвв’т-рокик: на боен кораб, дори със снабдителни функции, какъвто е „Верен слуга“, родовите връзки не значат много. Забравиш ли още веднъж за военната дисциплина и правилното обръщение, връщаш се в родовия си храм, където можеш да се развяваш на вятъра и да се измъчваш от скука и безделие колкото ти душа иска. Ясно ли е?

— Да, капитане — отвърна смирено Трр’т-рокик.

— Хубаво. А сега тръгвай.

— Подчинявам се, капитане — побърза да каже Трр’т-рокик и изчезна, почти усещайки в устата си вкуса на преживяното унижение.

Появи се отново при входния люк. Двамата пасажери чакаха, положили раниците в краката си; на лицата им се четеше нарастващо нетърпение.