Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 116

— Искам да провериш какво има в тези контейнери — прошепна Трр-тулкож.

— Ясно. — Трр’т-рокик се прехвърли за миг във вътрешността на контейнерите, после се върна.

— Двата най-горе съдържат оптронични части — докладва той. — В другите има медицински материали.

Трр-тулкож кимна.

— Май се отправят към военната зона.

— Кое там горе не е военна зона? — попита Трр’т-рокик, като потисна внезапно обзелия го страх. В края на краищата какво толкова можеха да му направят? — Как смяташ да качиш резена ми на кораба?

— Имам една идея — поколеба се Трр-тулкож. — Само че ще трябва да извадя резена от кутията. Ще бъде напълно лишен от защита. Можеш ли да го понесеш?

Трр’т-рокик изсумтя.

— Не че сега е кой знае колко защитен — припомни той на протектора.

— Въпросът е, че може да бъде повреден. Да се разложи, да го нападнат животни или насекоми, дори да бъде смачкан и изгорен. Но каквото и да му се случи, ти ще го почувстваш — до последната подробност.

Трр’т-рокик бе премислил отдавна всички тези възможности. Изброяването им не го успокои кой знае колко.

— Да свършваме с тази работа.

— Добре — рече Трр-тулкож. — Но ако промениш намерението си в някой момент…

— Казах да свършваме вече.

Трр-тулкож постави папката пред себе си и скрил ръка под нея, бръкна в кесията на колана си. Трр’т-рокик чу щракването от отварянето на малката кутия и почти веднага почувства топлина и неприятен натиск от пръстите на протектора. Натискът се промени, прерасна в задушаващо усещане, докато Трр-тулкож прехвърляше резена в шепата си.

— Тръгваме — прошепна той. — Скрий се някъде.

После пое с уверена крачка към платформата.

— Здравейте — обърна се към двамата зхиррзхианци. — Идвам да проверя товара.

— Малко си закъснял — рече единият от работниците. — Почти приключихме.

— Зная — отвърна Трр-тулкож с невъзмутимия тон на уморен чиновник. — Затова я наричат последна проверка. Спрете конвейера и ми помогнете да се кача горе. — И без да чака какъвто и да било отговор, се улови за перилата на горната платформа. Напъна мишци да се притегли към отворения люк и…

Изведнъж се пусна, скочи на земята и погледна дланта си, която бе измазана с кръв.

— Какво стана? — извика един от зхиррзхианците.

— А ти какво си мислиш? — тросна се Трр-тулкож. — Порязах се, какво. Спрете тая проклета машина!

Единият от тях се затича към пулта за управление.

— Опасно ли е? — попита, след като изключи конвейера.

— Кои знае? — Трр-тулкож сви театрално устни и се престори, че изпитва силна болка. — Сигурно съм се срязал на някой остър ръб. Казах ви да спрете проклетия конвейер.

— Но не ни изчака да го направим — укори го единият от работниците. Двамата бяха притеснени да не би отговорността да падне върху тях. — Нека повикам някой старейшина, който да потърси лечител.

— Не ми трябват лечители — изръмжа Трр-тулкож. — Мога и сам да се справя. Я отворете този, последния контейнер.