Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 112

— И как, по дяволите, ще го направят? — възрази Кавана. — Та те дори нямат контакт със завоевателите.

— Когато Куин спасяваше сина ти от базата на завоевателите, там е имало мрачански кораб — намеси се замислено Бронски. — Проклет да съм, но го е имало.

— Някакви признаци за присъствие на мрачанци? — попита Колчин.

— Не са ги видели — отвърна Бронски. — Но това не е задължително. Знаем, че завоевателите могат да говорят английски, а пък мрачанците биха могли да изфабрикуват информация, която да посочи йикроманците като потенциална заплаха, с което да ги подтикнат към атака.

— И вече разполагат дори с точни срокове? — попита Колчин.

— Ами да, защо не — отвърна кисело Бронски.

— Има и друга възможност — рече замислено Кавана. — Названието „мирначийм-хайийя“ се използва и за хората — така мрачанците са нарекли миротворческите сили, когато за пръв път са се срещнали с тях. Може пък да са открили някакъв начин да накарат миротворците да нападнат йикроманците.

— Не е изключено — съгласи се Бронски. — Няма да се изискват кой знае какви усилия.

— Не и след цялата омраза, която се култивираше срещу йикроманците — добави Кавана. — И като се има предвид богатата информация, с която разполагат мрачанците…

— Вече се погрижих това да се промени — изсумтя Бронски. — Пратих нареждане да преустановят всякакъв обмен на информация с мрачанците.

— Мислех, че не вярваш особено на моите теории — подметна Кавана.

— Не вярвам — съгласи се Бронски. — Това им беше наказанието за отвличането на Езер Шолом. — Той изключи екрана и се облегна назад. — Е, господа, тук очевидно имаме сериозен проблем. Мога да поискам от Мирмидон да пратят спешни съобщения до Земята и Едо, но това, от което действително се нуждаем сега, е повече информация. За целта някой ще трябва да иде на Мра и да се поразтърси хубаво. Като шеф на разузнавателния отдел, отговарящ за мрачанския космос, това е моя работа. Въпросът е какво да правя с вас двамата.

— Нали щеше да ни натикваш някъде надълбоко — подсмихна се Кавана.

— Така смятах — съгласи се Бронски. — Ако предположенията ми са верни, началният момент за операция „Завоевател едно“ е само след четирийсет и девет часа. Този кораб е от хиперклас, което ще ми е от полза, но оттук до Мра и после до Едо са близо шейсет часа. Като се има предвид и времето, което ще изгубя на Едо, ми остават само осем часа за разузнавателна дейност. Ако се наложи да спра на Мра-ект, за да ви оставя там, ще изгубя още време. Бих могъл да ви зарежа на Мирмидонската платформа, но там не разполагат с карантинно помещение, а двамата сте такива хитреци, че сигурно ще измислите нещо.

— Би могъл да ни освободиш — предложи Кавана. — Вече ти дадох думата си да не казвам нищо.

— Не, не мога да рискувам. — Бронски поклати глава. — Още повече след като всичките тези мрачанци и бурти те търсят под дърво и камък. Вече видяхме, в случая с Шалом, че са готови на всичко, за да се сдобият с нужната им информация. Не бива да им позволяваме да предполагат дори, че КИОРО не съществува. Май ще е най-добре да ви взема с мен. Само че тогава непрестанно ще трябва да си пазя гърба. Сега топката е у теб, Кавана. Убеди ме, че мога да ти имам доверие.