Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 113

Кавана сведе поглед — очите му внезапно се напълниха със сълзи. Имаше само едно нещо, което би могъл да каже. Абсолютната, ненарушима клетва…

— Кълна се в душата на моята любима съпруга Сара — подхвана той тихо; гърлото му се бе свило. — Няма да се опитваме да избягаме.

Вдигна поглед и видя, че Бронски го наблюдава с откровена симпатия.

— Май точно това исках да чуя — рече той и подхвърли ключето за белезниците. Кавана го улови във въздуха. — Махнете тия железа и ме последвайте в контролната зала. Трябва да се заема с предстартовата подготовка.

— Бригадире? — рече лордът.

— Какво?

— Не зная дали ти е хрумвало — продължи Кавана, — но не е изключено мрачанците вече да са научили всичко за КИОРО от Езер Шолом, преди да го измъкнем. Ако са в контакт със завоевателите и ако им кажат, че КИОРО не съществува…

— Тогава вече сме загазили — съгласи се Бронски. — Да идем на Мра и да видим какво ще намерим там.

14.

Космодрумът бе малък, но претъпкан със зхиррзхианци — щъкаха делово насам-натам между двайсетината кораби с различни размери и форми, подготвяйки ги за предстоящия старт. Товарните машини едва си проправяха път през множеството — докарваха припаси, амуниции и гориво; с въздушни коли пристигаха екипажите: техници, както и натруфени водачи, издокарани в дхаа’ррски носии, които явно идваха на инспекция. Над и през всичко това се прокрадваше неизменният облак от старейшини, които ту се появяваха, ту изчезваха като светулки, отнасяйки и донасяйки съобщения.

Докато проверяваше корабите един по един и не пропускаше да поздрави всеки срещнат, Трр’т-рокик едва се справяше с нарастващото си усещане за обреченост. Поне досега нямаше и следа от двамата зхиррзхианци, заради които всъщност бе тръгнал на тази обиколка. А може би вече бяха потеглили с някой от първите транспортни кораби?

Или пък въобще не са били тук? В такъв случай двамата с Трр-тулкож бяха на съвсем погрешна следа.

И изведнъж ги забеляза — крачеха право към рампата на следващия кораб, метнали на рамене военните си раници.

Само след миг Трр’т-рокик вече беше във входа на кораба, към който се насочваха двамата. Те бяха, несъмнено — зхиррзхианците, които, както видя с очите си, бяха отнесли в къщата на Трр-пификс-а откраднатия фссс-орган преди шест пълни обиколки.

По-високият от двамата забеляза Трр’т-рокик, когато се изкачиха на горния край на платформата, и нареди:

— Ей ти — старейшината!? Иди кажи на командира на кораба, че са пристигнали двама пасажери.

— Веднага — отвърна Трр’т-рокик, споходен от остра неприязън. Но пък какъв късмет да ги открие тук. — Мога ли да узная имената ви?

— Командирът знае кои сме — отвърна уклончиво единият. — Просто му кажи, че сме тук.

— Веднага — повтори Трр’т-рокик и преглътна разочарованието си, преди да се прехвърли в сивия свят. Номерът му не се получи, но поне можеше да съобщи на Трр-тулкож, че са тук.