Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 115

— Капитанът ви приветства с добре дошли — рече им той. — Разквартирувани сте в четвърта кабина, втори хексагон, и той ще мине да ви види по-късно.

— Чудесно — отвърна по-високият. — Това накъде е?

Трр’т-рокик нямаше никаква представа, но за щастие бе предвидил този въпрос. Миг след като достави съобщението, той се гмурна в сивия свят. Ако имаше късмет, двамата щяха да си помислят, че не е чул въпроса и е тръгнал по друга задача.

Каквото и да си помислеха, той нямаше време за губене. След като вече ги бе открил, не възнамеряваше да им позволи да му се изплъзнат.

Появи се пред Трр-тулкож, застанал пред редица контейнери.

— Намерих ги — докладва старейшината на младия страж.

— Къде? — попита шепнешком Трр-тулкож, докато сверяваше номерата на контейнерите.

— През два кораба оттук. — Трр’т-рокик посочи с ръка. — Току-що се качиха като пътници на борда на „Верен слуга“. Малък кораб, само четири хексагона.

— Трябва да е снабдителен — каза Трр-тулкож. — Някаква представа накъде се насочва?

— Не — отвърна Трр’т-рокик. — Разговарях с тях, но…

— Разговарял си с тях? — прекъсна го Трр-тулкож. — Стоял си пред тях и те са те видели?

— Няма нищо страшно — не ме познаха — увери го Трр’т-рокик. — Проблемът е, че не успях да им науча имената.

— Това е абсолютно необходимо — запъна се Трр-тулкож. — Да имаш представа кога е стартът?

— Не, но няма да се бавят дълго. В контролната зала кипеше трескава активност.

Трр-тулкож кимна и се навъси.

— Какво пък, ще се постарая да се кача на борда преди това.

— Но борда на дхаа’ррски кораб? Не говориш сериозно.

— Това е зхиррзхиански кораб — поправи го Трр-тулкож. — Имаме обединено военно командване, забрави ли?

— Повярвай ми, на този кораб всички са дхаа’ррци. Инак защо според теб говорителят Цвв-панав ще прати агентите си там?

— Те ли са личните агенти на Цвв-панав? — намръщи се Трр-тулкож. — Сами ли го казаха?

— Не, но като се има предвид фактът, че той ги праща… Капитанът на кораба спомена, че лично е разговарял е Цвв-панав за тях.

Трр-тулкож размърда език.

— Знаех си, че говорителят е замесен в тази история. Знаех си го!

— Само че капитанът на кораба също не им знаеше имената. Всъщност, изглежда, никой на космодрума не ги познава.

— И какво предлагаш — да се откажем?

— Не — отвърна Трр’т-рокик. — Всъщност предлагам да качим резена на моя фссс-орган на борда на кораба.

— Да не си се побъркал? — Трр-тулкож чак подскочи.

— Не е изключено — рече примирително Трр’т-рокик. — Но това е единственият начин. Все някой на всичките осемнадесет свята трябва да знае кои са тези двамата. Един от нас трябва да е там, когато този някой произнесе имената им, и мисля, че това е само по моите възможности.

Трр-тулкож изплези ядно език.

— Това е напълно погрешна тактика. Тук аз съм протекторът. Аз съм този, когото са обучавали да поема подобни рискове.

— Този не можеш да го поемеш — посочи спокойно Трр’т-рокик. — Освен ако не си решил да се запишеш за войник при Дхаа’рр. А пък аз съм старейшина тук. Какво толкова могат да ми направят? Хайде, да не губим време.

Люкът на третия хексагон на „Верен слуга“ зееше широко отворен, а до рампата бе паркирана една товарна платформа с контейнери. Двама зхиррзхианци товареха контейнерите върху транспортната лента.