Читать «Вирчето на Дънкър» онлайн - страница 4

Приех думите за възпитанието й като шега, но Джим не бе щастлив от решението й. Така тя уби мечтите и на двама ни. Още по пътя аз станах неравнодушен към охканията й и чаках най-после да се окажем трима в бараката. Беше права, че е тясно. Ако двамата с Джим се бяха захванали да правят любов, сигурно щях да чуя нещо повече от охкане и пъшкане. И сигурно бих видял доста повече. Според мен това би трябвало да се хареса и на Люси. Та нали колкото повече ме измъчва, толкова по-готино й става. Но вероятно беше решила, че ще се разпаля и ще се присъединя към тях. И май беше права.

Но тя реши да не рискува и остави Джим да прекара нощта в самота. Опитвайки се да заспя, аз мислено ревизирах какво успя да стори с мен и с Джим. Отвлече най-добрия ми приятел. Лиши двамата от удоволствието да разказвам невероятни истории. И накрая — скри прелестите си, лиши Джим от причината, заради която я докара тук, а мен — от удоволствието да се наслаждавам на пъшкането им.

Вече казах — никога не съм срещал по-жестока и коравосърдечна жена.

Сутринта Джим грабна брадвата и тръгна да сече дърва, за да направи спалня за своята дама. Отпуснах му удоволствието да го прави сам. Аз съм тук да вадя злато и хич не ми пука, че възлюбената му няма къде да нанка.

Взех кирката, тръгнах към забоя, но дяволската фуста изобщо не ми излизаше от главата. Мислех с какво ли се занимава, когато е съвсем самичка. После реших, че точно сега е времето да й направя посещение. Тъй като Джим не може да ни попречи, можем да се разберем. Или поне да изкажа желанията си.

И тръгнах да я диря. Нямаше я в бараката, нито край реката. Обходих околностите и я открих — стоеше край вирчето на Дънкър и смъкваше одеждите си. Качих се на едно голямо дърво и се съсредоточих. По пътя бях поразгледал някои от нейните релефи, но сега видях всички и спрях да се изненадвам защо Джим я замъкна насам. От тези релефи дори мъртвец би затаил дъх.

Толкова се увлякох от гледката, че тя влезе до колене във вирчето. Тогава се опомних и се смъкнах от дървото.

— Ей! — креснах. — Бързо излизай!

Подскочи като ударена с тояга. Вероятно бе забравила за своята пословична скромност, защото се обърна към мен и сложи ръце на бедрата, без дори да направи опит да се прикрие.

— Джордж Сойер! Кучи син! Мръсен, гаден, груб и продажен син на курва, който иска да докопа нещо чуждо!

— За твое сведение — никога не съм искал да докопам нещо чуждо.