Читать «Вирчето на Дънкър» онлайн - страница 2

— Как се казваше момичето? — попита Джим.

— Грета.

— Помня, в неделното училище имахме една Грета Гарни. Червенокоса. А онази Грета, дето се забърка с Майк, също ли беше червенокоса?

— Май не.

— Че не си ли я виждал?

— Виж, хайде да си свърша историята докрай. Ти можеш да изнервиш дори цял приют за сакати и слепи!

— Ама аз само…

— Не е била твоята Грета, друга беше. И виж какво искам да ти втъкна в кратуната: щом тая Грета се появи пред кантората, върху главите на Бил и Майк се изля водопад от трагедии. Нещо повече, тя с презрение отхвърли Майк и превърна двамата авери във врагове. Не, господинчо, гадорията още не е дошла. Оказа се, че е духнала от мъжа си, без да каже никому. Точно обратното, не обели дума, че е омъжена. А мъж й бил Лем Джаспърс, едноок джебчия от Фриско. И той започна да я търси. И я намери при Бил и Майк. И изтрепа и тримцата.

— Уби ги?

— И тримцата, жестоко и бавно. Разказвам ти го без подробности, за да не ти развалям закуската. Просто да знаеш, че не беше приятно. Извади очите на Майк задето с тях гледал Грета. После отряза с ловджийски нож оная му работа и я втъкна между краката на Грета. „Щом го искаш, на ти го…“

Джим видимо пребледня.

— А когато хвърлиха топа — продължих, — той й съдра кожата. Като на зайче. Кожата от лицето хвърлил в огъня, а другата я ощавил. Направил си от нея торбичка за тютюн. И чифт нови мокасини, за да може постоянно да тъпче върху Грета.

— Каква низост! — възкликна Джим.

— Не, това не е най-голямата низост. Лем не се успокои след отмъщението на Грета и Майк. Върза и накълца бедничкия Бил като пъстърва. Представяш ли си — Бил беше невинен като младенец, даже не бе докосвал Грета…

— Е, напразно го е сторил.

— Празно-непразно, това е. И Бил умря от ужасна смърт само защото неговият приятел го предаде, свързвайки се с някаква пикла. Затова ти казвам, че мадама пред кантората е най-голямото нещастие.

— И какво стана после с Лем?

— Че откъде да зная?! Може например да му е писнало да е вдовец и да е завъртял главата на твоята Люси.

Джим се замисли. С едната ръка ровичкаше с вилицата из чинията, с другата чистеше от нея останките от омлета. Като спря да си облизва пръстите, вдигна поглед към мен. Разбрах, че ми е благодарен за предупреждението. Но пък каза:

— Трябва да сме нащрек. И ако този Лем се появи, ще го застреляме.

Знаете, количеството въздух, което човек може да изхаби през живота си, не е безкрайно. Същото е и с глупостта. Със същия успех можех да убедя задник на муле.

Нея сутрин, преди тримата да поемем на път, Джим ме дръпна настрана.

— Говорих с Люси — рече шепнешком. — Не познава Лем Джаспърс, но веднъж срещнала някой си Джаспърс Уигънс. Но никога не е била негова жена.

Въобразявах си, че щом ме опознае, Люси ще започне да се отнася по-топло към мен. Но надеждите ми не се оправдаха. Продължаваше да ме гледа така, сякаш на носа ми постоянно виси сопол.

Пътят ни отне повече време, отколкото трябва. Доста често ме оставяха да правя компания на мулетата, а Люси завличаше Джим в храсталаците. Правеше го, за да ме вбесява. И всеки път се връщаше полуразголена, за да надникна към онези прелести, които не ми е съдено да докосна.