Читать «Виксън 03» онлайн - страница 54

— Тогава как си обяснявате случилото се?

— Не мога да си го обясня.

Лусана задържа за малко погледа си върху Ло, преценявайки изражението на азиатеца. Удовлетворен, че не видя нищо фалшиво в постоянната му усмивка, се обърна и изучи лицата на останалите присъстващи.

Вдясно от него седеше майор Томас Мачита, главният му разузнавателен анализатор. До него беше полковник Рандолф Джумана, неговият заместник-командир. Срещу тях бяха Ло и полковник Оливър Макеир, координатор на пропагандните програми на АРА.

— А вие имате ли някакви теории по случая?

Джумана изправи за десети път свитък документи, за да ги подравни на масата, и избягвайки погледа на Лусана, каза:

— Възможно ли е Сомала да си е въобразил това нападение? Може би го е видял, когато е изпаднал в делириум. Или пък просто си го е измислил.

Лусана сви вежди и поклати раздразнен глава.

— Не забравяйте, полковник, че лично аз приех рапорта на Сомала. Той беше способен човек, най-добрият водач, който сме имали. Не е изпадал в делириум, а и защо да си съчинява приказки, след като знаеше, че умира.

— Няма никакво съмнение, че е било извършено нападение — обади се Макеир. — Южноафриканските вестници и телевизионни новинарски емисии го отразиха широко. Техните съобщения напълно се покриват с това, което Сомала е разказал на генерала, само дето правителствените сили по отбраната още не са открили никакви свидетели, които да дадат описание на нападателите. Имаме късмет, че Сомала е успял да се върне от мисията си и да разкаже всичко, което е видял, преди да умре.

— А видял ли е кой е стрелял в него? — попита Юмана.

— Бил е прострелян в гърба от далечно разстояние — поясни Лусана. — Вероятно от снайперист. Горкият човек се влачил близо пет километра до мястото, където се е намирала разузнавателната му група. Те му оказали първа помощ, а после го докарали в нашия лагер.

Томас Мачита заклати глава с израз на пълно изумление.

— Нещо не се връзва. Съмнявам се, че други освободителни движения ще се облекат и маскират като войници от АРА.

— Кой знае — обади се пак Макеир, — те може би са инсценирали нападението, за да хвърлят вината върху нас и да отклонят вниманието от себе си.

— Аз съм в тесни контакти с моите сънародници, които съветват вашите братя революционери — намеси се полковник Ло. — Всички те са разярени като разбутано гнездо стършели. Никой не печели нищо от нападението над фермата на Фокс. Дори напротив, това още повече затвърдява решението на бели, индианци, цветнокожи, както и много чернокожи да застанат твърдо срещу външна намеса.

Лусана подпря брадичка върху разтворените си длани.

— След като те не са го направили и знаем, че и ние не сме, тогава кого можем да заподозрем?

— Южноафриканските бели — отвърна веднага Ло.

Всички погледи се насочиха към виетнамския съветник. Лусана се вгледа в непроницаемите му очи.

— Бихте ли повторили твърдението си.

— Просто предполагам, че някой в южноафриканското правителство може да е наредил избиването на семейството на Фокс и техните работници.