Читать «Виксън 03» онлайн - страница 55

Всички продължиха да го гледат безмълвно. Най-накрая Мачита наруши мълчанието.

— Не виждам с каква цел.

— Аз също — сви рамене Ло. — Но вземете предвид следното: кой друг има ресурсите да снабди група командоси с оръжие и униформи, които са също като нашите? Освен това, а и най-важното, не ви ли се струва странно, господа, че макар ударната група да се е оттеглила, когато е чула хеликоптерите на въоръжените сили, никой от нея не е бил открит. Факт в партизанския живот е, че на нас ни е необходим минимум един час, за да гарантираме средна възможност за успешно бягство. А по-малко от десет минути преднина на сила, използваща хеликоптери и кучета, е равносилно на самоубийство.

— Аргументите ви са доста интригуващи — отбеляза Лусана, барабанейки с пръсти по масата. — Нито за миг не мога да ги приема за валидни. Но една проверка няма да навреди. — Той се обърна към Мачита. — Имате ли доверен информатор в Министерството на отбраната?

— Да, и то на много високо ниво — отвърна Мачита. — Струва ни доста пари, но сведенията му са напълно сигурни. Странното обаче е, че той никога не се явява два пъти на едно и също място под една и съща маска.

— Изглежда, че е доста загадъчен човек — вметна Джумана.

— Може би — призна Мачита. — Ема се материализира, когато най-малко очакваме.

— Ема ли?

— Това е кодовото му име.

— Тогава въпросното лице или има извратено чувство за хумор, или е травестит — отбеляза Лусана.

— Това не знам, генерале.

— Как се свързвате с него?

— Не се свързвам. Той ни се обажда, когато има полезна информация за продан.

Джумана се намръщи.

— Каква ни е гаранцията, че той не ни снабдява с фалшиви сведения?

— Досега всичко, което ни е предал от министерството, е било сто процента истина.

Лусана погледна към Мачита.

— В такъв случай ще имате ли грижата?

Мачита кимна.

— Ще замина лично за Претория и ще изчакам следващата поява на Ема. Ако някой може да разгадае загадката, то това ще е само той.

20.

Лагерът на Африканската революционна армия всъщност не беше лагер в буквалния смисъл на думата. Това беше някогашен малък университет за португалци по времето, когато те управляваха Мозамбик, преустроен сега в щабквартира. Новият университет за чернокожите граждани бе издигнат по-късно в сърцето на нов град, откъснат от северната вътрешност, край езерото Малави.

Преустроеният лагер представляваше идеална база за армията на Лусана. Общежитията служеха за спални помещения за войските, кафенетата за трапезарии, спортните съоръжения за бойна подготовка. Отделно бяха обзаведени удобни квартири за офицерите и бална зала за приеми.

Конгресменът от Демократическата партия Фредерик Дагът, един от тримата чернокожи от Ню Джърси, беше изумен. Той едва ли не очакваше да види типично революционно движение, ръководено от племенни вождове, въоръжено със съветски ракети, облечено в бозави китайски униформи и декламиращо безсмислени марксистки клишета. Вместо това със задоволство откри организация, работеща по системата на американска нефтена корпорация. Лусана и офицерите му имаха вид повече на бизнесмени, отколкото на партизани.