Читать «Виксън 03» онлайн
Клайв Къслър
Клайв Къслър
Виксън 03
На випуск ’49 от гимназията в Алхамбра, който най-накрая се събра на среща.
Забвение
Стратокрайцерът „Боинг С-97“ приличаше на крипта. Може би изглеждаше така поради студената зимна нощ, а може би поради вихрещия се сняг, който се трупаше на ледени ивици върху крилете и фюзелажа. Мигащите светлини на челното стъкло на пилотската кабина и прелитащите сенки на звеното по поддръжката само подсилваха смразяващата гледка.
Майор Реймънд Вайлъндър от Военновъздушните сили на САЩ не се интересуваше от това, което ставаше. Той мълчаливо проследи с поглед как цистерната за гориво потегли и постепенно изчезна в бушуващия мрак. След като задната товарна рампа на обемистата опашна част на самолета, наподобяваща корем на кит, бе вдигната, вратите на товарния отсек бавно се затвориха, заличавайки правоъгълника от светлина, който се бе очертал върху свръхмощния високоповдигач. Той леко отмести поглед към двата реда бели светлини, обточващи дългата 3 355 метра писта на въздушната база на Военноморските сили „Бъкли“, която се простираше сред равнините на Колорадо. Призрачната им луминесцентност се врязваше в нощта и постепенно се загубваше зад завесата на сипещия се сняг.
Вайлъндър отново отмести поглед и огледа умореното лице, отразено в стъклото на прозореца, фуражката му бе килната небрежно назад и разкриваше гъста кестенява коса. С приведените си напред рамене той приличаше на бегач на сто метра, заел положение за старт преди изстрела на сигналния пистолет. Прозрачното му отражение, което се смесваше през стъклото със самолета в далечината, го накара неволно да потръпне. Той затвори очи, избута гледката в най-отдалечените кътчета на съзнанието си и се обърна с лице към командната зала.
Адмирал Уолтър Бас, който беше приседнал на ръба на бюрото, нави грижливо една метеорологична карта, после попи с носна кърпа капчиците пот по челото си и кимна към Вайлъндър.
— Атмосферният фронт тръгва от източния склон на Скалистите планини. Ще трябва да излезеш от облаците някъде над Континентал Дивайд.
— Стига да успея да отлепя тази дебелогъзеста птица от земята.
— Ще я отлепите.
— Да се вдигне тежък самолет, зареден догоре с гориво и с товар над трийсет хиляди килограма, по време на виелица, духаща насрещно със скорост трийсет възела, от височина над морското равнище хиляда и петстотин метра, съвсем не е лесна работа.
— Всеки фактор бе внимателно обмислен — каза студено Бас. — Колесниците трябва да се отделят от земята на не повече от деветстотин метра преди края на пистата.
Вайлъндър се отпусна на едно от креслата като спукан балон.
— Струва ли си да рискувам вратовете на екипажа си, адмирале? Какво толкова жизненоважно за американския флот наложи да бъде измъкнат един самолет на Военновъздушните сили посред нощ, за да превози някакви си отпадъци до остров в Тихия океан?
За миг лицето на Бас пламна, после се смекчи. Когато заговори, гласът му прозвуча кротко, дори извинително.
