Читать «Виксън 03» онлайн - страница 38

Домът на семейство Фокс — или по-точно имението им — заемаше почти цялото било на съседното възвишение и бе красиво озеленен с лехи от гладиоли и кремове, ограждащи ниско окосена морава. Живописната гледка се загрозяваше от телена ограда, висока три метра, по чийто горен край минаваха няколко реда бодлива тел, пазеща къщата от четирите й страни.

Сомала внимателно изучи бариерата. Оградата изглеждаше солидна. Коловете й бяха дебели и несъмнено бяха забити дълбоко в циментова основа. Нищо по-малко от танк не би могло да проникне през тази яка телена мрежа, прецени той и отмести леко бинокъла. В полезрението му се появи мускулест мъж с многозарядна карабина през рамо. Пазачът се облегна нехайно под малък дървен навес до портала. Пазачите могат да бъдат изненадани и лесно отстранени, помисли си Сомала, но тънките кабели, водещи от оградата към сутерена на къщата, бяха смущаващи. Не му беше нужен електроинженер, за да му каже, че оградата е свързана с генератор. Трябваше само да налучка какъв волтаж протича невидимо през телената мрежа. Забеляза също така, че една от жиците влиза под навеса на пазача. Това означаваше, че всеки път, когато порталът се отваряше, пазачът веднага натискаше бутон. Именно това се явяваше ахилесовата пета на защитата на семейство Фокс.

Доволен от откритието си, Сомала се настани удобно в скривалището си и продължи да наблюдава и да чака.

12.

Капитан Патрик Маккензи Фокс, пенсиониран служител от Кралските военноморски сили на Англия, се разхождаше напред-назад по верандата със същата напрегнатост, с каквато навремето крачеше по палубата, когато корабът му приближаваше пристанището за домуване. Той беше мъж гигант, висок близо два метра на бос крак и тежеше над сто килограма. Имаше навъсени очи, тъмни като водите на Северно море при ноемврийска буря. Пясъчнорусата му коса, както и започналата да се прошарва брада в стил крал Джордж Пети бяха сресани грижливо. Фокс можеше да мине за абърдийнски морски капитан, какъвто всъщност беше преди да стане фермер в Натал.

— Два дни?! — възкликна той гръмогласно с шотландския си акцент. — Не мога да си позволя да отсъствам два дни от фермата. Нечовешко е, да, точно това е определението: нечовешко.

Като по чудо чаят в чашата, която размахваше в ръка, не се разплиска навън.

— Щом министърът на отбраната лично те моли да се срещнете, не ти остава друго, освен да уважиш молбата му.

— Но, по дяволите, жено, той не знае какво значи това. — Фокс поклати глава. — Ние сме насред разчистването на нови площи. Освен това премираният бик, който купих в Дурбан миналия месец, трябва да пристигне утре, тракторите имат нужда от ремонт. Не, не мога да тръгна.

— По-добре иди да загрееш колата. — Мирна Фокс остави плетивото си и го погледна. — Вече съм опаковала нещата ти и ти приготвих обяд, за да бъдеш в добро настроение, когато посрещнеш влака на министъра в Пемброук.