Читать «Виксън 03» онлайн - страница 37

Стволът представляваше идеално скривалище, изкопирано от отдавна забравен наръчник на партизанската война. Маркус Сомала, секционен водач на Африканската революционна армия, беше горд с творението си. Само за два часа от миналата нощ той успя да издълбае порестата сърцевина на баобаба и тихомълком да я разпръсне из храстите наоколо. След като се настани удобно в ствола, не му беше нужно да чака дълго, за да изпробва за първи път доколко е надеждно скривалището му.

Малко след пукването на зората един чернокож полски работник от фермата, която Сомала наблюдаваше, мина покрай него, поколеба се, после се облекчи върху ствола на баобаба. Сомала го гледаше и се подсмихваше. За миг си представи как плъзга острието на дългия си и извит марокански нож през отвора за наблюдение и срязва пениса на работника. Представи си го просто за развлечение, за нищо друго. Защото Сомала не се впускаше в глупави действия. Той беше професионален войник и предан революционер, опитен ветеран от близо сто внезапни нападения. Беше горд, че служи на предната линия на ударните действия за отсичане и на последното пипало на английския октопод в Африканския континент.

Бяха минали десет дни, откакто изведе секционната си група от десет души от базовия им лагер в Мозамбик и я прехвърли през границата в Натал. Движеха се само нощем, като избягваха пътеките, познати на полицейските патрули по сигурността, и се криеха в храсталаците от хеликоптерите на Южноафриканските въоръжени сили. Беше дълго и мъчително пътуване. Октомврийската пролет в южното полукълбо беше необичайно студена и почвата под гъстите храсти лепнеше от постоянните дъждове.

Когато най-сетне стигнаха малкото фермерско селище Умконо, Сомала разпредели хората си по места съгласно плана, който му бе даден от виетнамския му съветник. В рамките на пет дни всеки трябваше да проучи по една ферма или военно съоръжение, за да събере информация за бъдещи набези. Сомала бе определил за себе си фермата Фокс.

След като полският работник продължи с равен ход, за да се залови с дневната си работа, Сомала отново вдигна бинокъла пред очите си и огледа пространството около фермата на Фокс. По-голямата част от откритата площ, водеща непрекъсната битка с настъпателните гъсталаци и трева, беше засята със захарна тръстика. Останалата част се използваше за пасища за малки стада от говеда и млекодаен добитък и за насаждения от чай и тютюн тук-там между тях. Зад голямата къща пък имаше парцел с градински зеленчуци за лична консумация на семейство Фокс.

Един хамбар отстрани служеше за складиране храната за добитъка и говеждия тор. На известно разстояние от него се издигаше огромен навес, който покриваше товарните камиони и селскостопанските машини. Наоколо четиристотин метра зад него до криволичещ поток се чупеше ограда, зад която се помещаваха двор с жилищни постройки, които, както предположи Сомала, приютяваха близо петдесет работника и семействата им, както и техните говеда и кози.