Читать «Виксън 03» онлайн - страница 40

След като получи целувка от засмяната Мирна и бе сръган да върви от сина и дъщеря си, Фокс с неохота се качи в колата. Докато чакаше пазача да отвори портала, той се обърна и погледна назад към къщата. Съпругата и децата му още стояха на стълбите за верандата. Тримата му помахаха и той им помаха в отговор. След това ръката му отмести напред лоста за предавките и колата потегли по коларски път, вдигайки малък облак прах след себе си.

Сомала наблюдаваше тръгването на капитана, като внимателно проследи и движенията на пазача — видя го как изключи и включи тока в оградата, преди да отвори и затвори портала. Движенията му бяха напълно механични. Това е добре, каза си Сомала. Мъжът явно е отегчен. Толкоз по-добре, когато дойде време за удара.

Той отмести бинокъла към гъстата трева, загрозена от плътно насадени храсти, които образуваха виещите се граници на фермата. За малко да пропусне да го види. Щеше да пропусне, ако погледът му не бе мярнал един мигновен проблясък от отражението на слънцето. Инстинктивната му реакция беше да примигне и да разтрие очите си. После погледна отново.

Друг чернокож лежеше на една платформа над земята, отчасти закрит от наподобяващите на папрат листа на акация. Ако не бяха малко по-младите черти на лицето и съвсем леко по-светлата кожа, мъжът можеше да мине за самия Сомала. Нашественикът беше облечен със същото камуфлажно бойно облекло и носеше китайски автомат СК-88 с патрондаш — стандартен тип войник от Африканската революционна армия. Сомала изпита чувството, че се гледа в огледало.

Мислите му бяха объркани. Можеше да разчита на всички хора от неговата секция. Този мъж не му беше познат. Да не би виетнамският му консултативен комитет да е изпратил шпионин да наблюдава неговата разузнавателна способност? Със сигурност лоялността му към АРА не подлежеше на съмнение. Тогава Сомала почувства ледени тръпки да пропълзяват по врата му.

Другият войник не наблюдаваше Сомала. И той като него наблюдаваше с бинокъл дома на Фокс.

13.

Влагата тегнеше като мокро одеяло и не позволяваше на водата да се изпарява от отворите. Фокс погледна часовника на арматурното табло. Той показваше четири без двайсет и пет. След час щеше да пристигне в Пемброук. Започна да чувства нарастваща нужда от една здравословна глътка уиски.

Подмина двама млади чернокожи, приклекнали в канавката край пътя. Не им обърна повече внимание и не ги видя как скочиха на крака и се затичаха след прашната диря зад бушмастъра. На стотина метра напред пътят се стесняваше. Едно блато отдясно поддържаше гниеща леха от тръстики. Отляво имаше дере, което се спускаше на трийсет метра към калното корито на малка река. Право пред колата едно момче на около шестнайсет години стоеше по средата на пътя. В едната ръка държеше копие с широко острие, а в другата, вдигната високо, стискаше камък.

Фокс рязко спря. Момчето не помръдна от мястото си и гледаше намръщено и решително брадатото лице зад предното стъкло на колата. Беше облечено с парцаливи къси панталони и мръсна скъсана памучна фланелка, която явно не знаеше какво е сапун. Фокс свали надолу стъклото на прозореца от своята страна и подаде глава навън. Усмихна се и заговори с нисък приятелски глас.