Читать «Виксън 03» онлайн - страница 36
Клайв Къслър
Стайгър поклати глава.
— Ако товарът е бил толкова ценен, защо не е бил изваден от Смит или от неговия предполагаем убиец? Според Пит товарът е все още на дъното на езерото.
— И то здраво завързан — добави Пит. — Доколкото мога да съм сигурен, касетите изобщо не са били отваряни.
Джордино се изкашля.
— Следващ въпрос.
— Изстреляй го!
— Какво има в касетите?
— Очаквах да попиташ това — каза Пит. — Е, добре, едно предположение води до размисъл. Имаме самолет, превозващ цилиндрични касети с тайна мисия някъде в Тихия океан през януари 1954 година…
— Разбира се — прекъсна го Джордино. — Опити с ядрени бомби бяха правени по онова време на остров Бикини.
Стайгър се изправи на крака и застана неподвижен.
— Да не би да намекваш, че „Виксън-03“ е превозвал ядрени бойни глави?
— Нищо не намеквам — отвърна нехайно Пит. — Просто предлагам възможност, при това интригуваща. Защо иначе Военновъздушните сили ще прикриват изчезнал самолет и ще пуснат димна завеса от подвеждаща информация, за да не се разбере за изчезването му? Защо иначе екипажът ще се подложи на почти сигурна смърт, насочвайки повредения самолет към планините, вместо да скочи с парашутите си и да остави самолета да се разбие близо до някое населено място?
— Една особено важна точка пропуква теорията ти: правителството никога не би се отказало от търсенето на изгубен товар от ядрени глави.
— Признавам, че тук ме хвана натясно. Наистина изглежда странно, че такава една разрушителна сила, способна да изравни със земята половината страна, е оставена захвърлена в околната среда.
Стайгър изведнъж сбърчи нос.
— Каква е тази противна миризма?
Джордино скочи веднага и отиде до печката.
— Май пластинката е готова.
— В какво я вариш?
— В смес от оцет и сода за хляб. Само това успях да намеря тук.
— Сигурен ли си, че надписът ще може да се разчете?
— Не съвсем, не съм химик. Но поне няма да я повредя.
Стайгър вдигна ръце в знак на раздразнение и се обърна към Пит.
— Знаех си, че трябваше да опазя това нещо за професионален анализ в лаборатория.
Джордино спокойно подмина забележката на полковника, взе две вилици, внимателно извади пластинката от врящия разтвор и я постави върху кърпа за съдове, за да я подсуши. После я вдигна към светлината и започна да я обръща на всички страни.
— Какво виждаш? — попита го Пит.
Джордино сложи малката пластина пред него на масата, пое си дълбоко въздух и отвърна с напрегнато мрачно лице:
— Символ. Символът, предупреждаващ за радиоактивност.
Втора част
Операция „Дива роза“
11.
За случайния поглед дебелият мъртъв ствол на баобаба изглеждаше като един от хилядите други такива стволове, издигащи се от североизточната крайбрежна равнина на провинция Натал в Южна Африка. Не можеше да се каже защо дървото бе мъртво и откога. С голите си клони, вкопчили в небесната синева чворести застинали пръсти, и с падналата на места и гниеща под короната му набраздена кора то пак беше красиво по някакъв начин. Имаше обаче една обезпокоителна разлика, която отличаваше този баобаб от останалите — стволът му беше кух и вътре в него бе приклекнал един мъж, който напрегнато се взираше с бинокъл през малък отвор.
