Читать «Виксън 03» онлайн - страница 10

— Как мога да си правя реклама като жиголо — попита тъжно Пит, — ако имам евтина жена за любовница?

Тя обви ръце около врата му и го целунало бузата.

— Предлагам ти, когато следващия път измъкнеш някоя свалячка от вашингтонски прием, да й поискаш данни за финансовото й положение.

Боже господи, помисли си Лорън, онзи тъп прием, даден от министъра на околната среда! Тя не обичаше столичния светски живот. Ако подобни сбирки не бяха свързани с интересите на Колорадо или с въпроси за разрешаване от комисията й, след работа тя обикновено се прибираше вкъщи при проскубания си котарак Икабод и който и да е филм по телевизията.

Мъжът, който стоеше в трепкащата светлина на градинските факли, привличаше погледа на Лорън като магнит. Тя най-открито го наблюдаваше, докато поддържаше разговора с Мортън Шоу, друг независим конгресмен, от Флорида.

Почувства необичайно учестяване на пулса си — нещо, което й се случваше рядко, и тя се запита на какво ли се дължеше това. Мъжът не беше красавец, поне не от типа Пол Нюман, но излъчваше мъжественост, която много й допадаше. Беше висок, а тя предпочиташе високите мъже.

Беше сам, не разговаряше с никого, само наблюдаваше хората около себе си, и то по-скоро с искрен интерес, отколкото с надменно отегчение. Когато почувства втренчения поглед на Лорън, просто й отвърна с проницателен поглед.

— Кой е онзи самотник там в сянката? — попита тя Мортън Шоу.

Шоу се обърна натам, накъдето Лорън му посочи с кимване. Примигна, като разпозна мъжа и се разсмя.

— Вече две години си във Вашингтон и да не знаеш кой е той?

— Ако знаех, нямаше да те питам — отвърна тя надменно.

— Казва се Пит, Дърк Пит. Ръководител на специални проекти в Националната агенция за подводни и морски изследвания. Той е този, който оглави операцията по изваждането на „Титаник“.

Тя се почувства глупаво, задето не бе направила връзката. Седмици наред снимката му и историята за успешното възкресяване на известния лайнер се появяваха на първа страница на всички вестници. Значи това е мъжът, който се бе нагърбил с невъзможното и се бе справил успешно. Тя се извини на Шоу и си проправи път през стълпотворението от хора към Пит.

— Господин Пит — започна тя и не можа да каже нищо повече. Точно тогава лек ветрец полюшна пламъците на факлите и отраженията им заблестяха в очите на Пит. Лорън почувства огън в стомаха си — това й се бе случвало само веднъж в живота, когато като много млада бе лапнала по един професионален скиор. Изпита вътрешно облекчение, че светлината тук беше слаба и щеше да прикрие червенината, която положително беше избила по бузите й.

— Господин Пит — опита тя отново. Явно, че не й идваха подходящи думи. Той гледаше към нея в очакване. „Искам да се запознаем бе, глупак такъв!“, изкрещя тя вътрешно. Но вместо това избъбри: — Сега, след като извадихте „Титаник“, какво ще включва следващият ви проект?

— Какво ще включва, още не знам — усмихна се той сърдечно. — Сигурен съм обаче, че следващият проект ще ми донесе огромно лично удовлетворение и върховна наслада.