Читать «Виксън 03» онлайн - страница 8

След малко отново погледна картата.

— Къде си? — заговори той гласно на себе си. — Къде? Къде, по дяволите, може да си отишъл?

Отговорът никога не дойде. Така и не се намери никаква следа от изчезването на злощастния стратокрайцер. Сякаш майор Вайлъндър и екипажът му бяха минали в забвение.

Първа част

Виксън-03

1.

Колорадо, септември 1988 г.

Дърк Пит изплува от дълбините на съня, прозя се широко и доволно и се огледа наоколо. Беше пристигнал по тъмно в планинската хижа и пламъците на голямата, обрасла с мъх каменна камина, заедно със светлината от изпускащите силна миризма керосинови лампи едва осветяваха затворената между чворести чамови дъски вътрешност на хижата.

Погледът му спря върху стария часовник на стената. Беше го навил предишната вечер, решавайки, че това е едно от първите неща, които трябваше да направи. После погледна към голямата, покрита с паяжини глава на лос, който бе вторачил в него прашните си стъклени очи. До главата на лоса се намираше панорамен прозорец, разкриващ изумителен изглед към назъбената планинска верига Съуач, дълбоко в Скалистите планини.

Когато и последните следи от сънливостта му изчезнаха, Пит се изправи пред първата си дилема за деня: дали да остави погледът му да се радва на великолепието на гледката, или да се любува на гладко изваяното тяло на конгресменката от Колорадо Лорън Смит, която, седнала гола върху ватирана постелка, се беше вглъбила в йогистки упражнения.

Пит прозорливо предпочете второто.

Лорън Смит седеше с кръстосани крака в поза „лотос“, с извит назад гръб и с подпрени върху постелката лакти и глава. Тази гледка, помисли си Пит, спокойно може да съперничи по красота на Съуач.

— Как се нарича тази неженствена, изкълчена поза? — попита той.

— „Риба“ — отвърна тя, без да помръдва. — Тя е за запазване твърдостта на бюста.

— Лично аз — подметна с престорена помпозност Пит — не си падам по твърдите цици.

— Нима ги предпочиташ увиснали и хлътнали? — Виолетовите очи се отместиха към него.

— Е… не, но с малко силикон тук и там…

— Това му е лошото на мъжкото съзнание — отвърна тя, като изправи гръб и прокара ръка през дългата си коса с цвят на канела. — Вие, мъжете, си мислите, че всички жени трябва да имат гърди с размера на балони като от безвкусните снимки на страниците на шовинистичните списания.

— При желание и това може да стане.

Тя му хвърли сърдит поглед.

— Съжалявам, но ще трябва да се задоволиш с моите гърди за малък номер сутиен. Те са всичко, което имам.

Пит се пресегна, обгърна тялото й с желязната си ръка и я придърпа към леглото.

— Огромни или малки — той се наведе и целуна последователно върховете на гърдите й, — няма да разреша на никоя жена да обвинява Дърк Пит в дискриминация.

Тя се надигна и гризна лекичко ухото му.

— Цели четири дни заедно! Без телефони, без заседания на комисията, без приеми и коктейли, без помощници, които да се суетят около мене. Прекалено е хубаво, за да е истина. — Тя плъзна ръка под завивката и го загали по корема. — Какво ще кажеш за малко спорт преди закуска?