Читать «Виксън 03» онлайн - страница 11

— И какъв е той?

— Прелъстяването на конгресменката Лорън Смит.

Тя отвори широко очи.

— Шегувате ли се?

— Никога не гледам повърхностно на секса с очарователна жена, занимаваща се с политика.

— Ама че сте хитър! Опозиционната партия ли ви подшушна да приказвате така?

Пит не й отговори. Хвана я за ръка и я поведе през къщата, претъпкана с вашингтонския елит на властта, и я изведе навън към колата си. Тя го следваше, без да протестира, и то не толкова от подчинение, колкото от любопитство.

Едва когато той изведе колата на трилентовата улица, тя попита:

— Къде ме водите?

— Първо — погледна я той с подкупваща усмивка, — намираме някой интимен малък бар, където можем да се отпуснем и да разменим най-съкровените си желания.

— Второ? — попита тя с нисък глас.

— Ще ви разходя по залива Чесапийк със състезателна лодка с подводни криле, развиваща скорост сто и шейсет километра в час.

— Без мен.

— Моята теория е следната — продължи Пит. — Авантюрата и силните усещания винаги успяват да преобразят всяка прелестна конгресменка в необуздан и ненаситен звяр.

По-късно, когато утринната топлина на слънцето докосна дрейфуващата лодка, Лорън щеше да бъде последната жена на земята, която би оспорила теорията на Пит за прелъстяването. Тя забеляза с чувствено задоволство, че раменете му носеха белези от зъбите и ноктите й, които потвърждаваха тази теория.

Лорън разхлаби прегръдката си и избута Пит към входната врата на хижата.

— Дотук беше със забавлението и игрите. Чака ме цял куп писма, които трябва да прегледам до утре, преди да идем в Денвър и да се отдадем на бясно пазаруване. Защо не си направиш разходка сред природата или нещо друго за няколко часа. По-късно ще приготвя затлъстяваща вечеря, а после ще прекараме още една вечер край камината, отдадени на покварата.

— Мисля, че вече съм напълно покварен — отвърна той и се протегна. — Освен това не си падам по разходки сред природата.

— Тогава иди на риболов.

Той я погледна.

— Ти така и не ми каза къде точно.

— На около четиристотин метра оттатък хълма зад хижата. Езерото Тейбъл. Татко все там ловеше пъстърва.

— Заради тебе — той се вгледа настоятелно в лицето й — ще тръгна на риболов толкова късно.

— Колко жалко!

— Само че не си нося никакви риболовни принадлежности. Дали баща ти не е оставил някакви тук?

— Виж в гаража под хижата. Там си държеше всички такъми. Ключът за вратата е върху полицата над камината.

Ключалката се закучи. Пит я наплюнчи и завъртя ключа докрай, но предпазливо, за да не го счупи. Най-накрая резето поддаде и той отвори двете крила на старата врата. След като почака малко, докато очите му привикнат на тъмнината вътре, той влезе и огледа помещението. Видя една прашна работна маса с прилежно подредени инструменти на стената до нея. Няколко полици бяха запълнени с различни по големина метални кутии, някои съдържащи блажна боя, други — пирони и дребна железария.

След малко Пит откри кутия с рибарски принадлежности под масата. Намирането на въдичарския прът му отне повече време. Най-накрая го мерна в един тъмен ъгъл на гаража. Пред него обаче имаше някакво издуто съоръжение, покрито с брезент. Тъй като не можеше лесно да стигне до пръта, той се покатери върху препятствието. То се измести под тежестта му и Пит залитна назад, хващайки се за брезента в напразен опит да запази равновесие. Не успя да се задържи и заедно с покривалото се намери на земята.