Читать «Виелица на сенките» онлайн - страница 51

Появиха се стълбища. Отначало малки, с не повече от три или четири стъпала, после все по-дълги и по-дълги. Коридор, стълбище, отново сто ярда коридор и ново стълбище. Все по-дълбоко, все по-ниско, все по-тъмно.

Реших да направя почивка и спрях. Прислоних се до стената, нагласих факлата така, че да не угасне, изпънах крака и отпих вода от манерката. Само като си помисля колко много се спусках, а все още не бях достигнал до първо ниво. Отдъхнах, после извадих от чантата дрокра, разгънах го и извадих старите карти на Храд Спайн. Не знам къде се намирах сега, но скоро коридорът щеше да започне да се върти в спирала. Шест огромни завъртания, водещи в бездната, до първото ниво на Костните дворци. А ще трябва да продължа още — до осмо ниво. Именно там се намираше гробът на пълководеца Грок, на чийто надгробен камък лежеше Рогът на дъгата.

До осмо ниво ми предстояха дълги и тежки дни път. В най-добрия случай — седмица. Една седмица до осмо, а колко ли ще са да се отиде до четиридесет и осмо ниво? И дори по-дълбоко, там, където нивата нямат имена и където не са влизали живи същества вече девет хилядолетия?

Коридорът зави, после още веднъж. Започна спиралата, спускайки ме все по-дълбоко и по-дълбоко.

Светлината ми показа поредния надпис, и аз спрях като вкопан. Надписът беше на човешки език. Поднесох факлата към стената. Така си и помислих — буквите бяха с тъмноръждив цвят. Писани с кръв. Някой много старателно, с големи букви, беше изписал само две думи: „НЕ ВЛИЗАЙ!“ Постоях малко пред това предупреждение, направих няколко крачки напред и се натъкнах на още едно — „ВЪРВИ СИ!“. Някой не беше пожалил нито време, нито собствената си (надявам се) кръв, за да предупреди такива като мен, че живите нямат работа тук. Благодаря за предупреждението, неизвестни човеко, но за мен е твърде късно да отстъпвам. Ще трябва да продължа напред и да изпълня Поръчката на краля.

След още цяла вечност спускане, след шестия кръг, в коридора стана по-светло. Отначало си помислих, че това е зрителна измама, но тъмнината изчезна, отстъпвайки място на плътен сумрак. След двеста крачки в коридора се появи лека сива светлина, която сякаш се излъчваше от стените. Видимостта стана съвсем приемлива и трябваше да се боря със себе си, за да не угася факлата на мига. Сагот само знае, ами ако светлината в коридора е само временно явление и хвърляйки факлата, след стотина ярда пак настъпи мрак, ще трябва да се връщам за нея. Но не стана тъмно! Сега подът под краката ми се наклони още повече, вече заприлича на стръмен хълм. Трябваше да пристъпвам много внимателно и бавно, така че, да не дава Сагот, да не се препъна и запързалям надолу по задник. Светлината не изчезна и след кратко колебание хвърлих факлата настрана. Хълмът изведнъж свърши, подът стана хоризонтален, коридорът зави и аз видях това, което вече бях загубил надежда, че ще видя — входът към първо ниво на Костните дворци.