Читать «Виелица на сенките» онлайн - страница 49

— Какво? — не разбрах аз.

— Наведи се към мен, казвам! Прекалено съм малък, за да те стигна!

Трябваше да изпълня молбата му, макар да очаквах от шута прощален номер. Кли-кли се изправи на пръсти и постави на врата ми медальона с формата на капка. Същият, който беше намерил в Харгановата пустош на гроба на мъртвата магьосница. Медальонът притежаваше наистина безценно качество — той неутрализираше бойните магии на шаманството, ако са насочени директно към носещия го.

— В старите времена елфи и орки са поставили в дворците много магически капани. А това нещо може да те предпази от някои от тях.

— Благодаря ти, Кли-кли — съвсем искрено благодарих аз за внезапната му щедрост.

— И да ми го върнеш обратно — мрачно каза гоблинът. — А и себе си върни, най-добре заедно с Рога.

Аз се усмихнах.

— Е, крадецо, време е — каза милорд Алистан.

— Да, милорд — аз за десети път мислено прегледах снаряжението си, проверявайки дали не съм забравил нещо, и метнах арбалета на гърба. — Чакайте ме след две седмици. Ако не се случи нещо, ще се върна.

— Ще те чакаме три седмици.

— Добре. Ако не се върна до тогава, тръгвайте си.

— Ако ти не се върнеш до това време, ще тръгне някой друг. Без Рога аз при краля няма да се върна.

Кимнах. Милорд Плъх беше упорит човек и нямаше да отстъпи, докато не постигне целта си.

— Вземи, Гарет — Еграсса ми подаде гривна от червена мед. — Сложи я на ръката си.

Гривна като гривна, вярно, много стара и с поизтрити оркски руни.

— Какво е това?

— По нея ще знам, че си жив и къде се намираш. Освен това тя ще ти осигури безопасно преминаване покрай стражите Кайю.

Изумено се втренчих в елфа, но той само сви рамене и се усмихна.

— Казват, че тя защитава, за това е била създадена, но не разчитай прекалено много на нея. Лично аз не съм я проверявал.

Кимнах благодарно и я сложих на лявата си китка. Очевидно Сагот беше решил, че днес Гарет трябва да е окичен с дрънкулки. Е, не ми пука, в стиховете се споменаваха стражите Кайю, а щом елфът вярва, че гривната ще ме спаси от слепите стражи на елфийските гробници, с благодарност ще се възползвам от предложения подарък.

— Нека боговете ти помагат — пожела ми елфът на прощаване.

— Не подвеждай своя крал и своето кралство, Гарет — високопарно каза милорд Алистан, като за пръв път от незнайно колко време ме нарече по име.

— Успех! — здраво стисна ръката ми Змиорката.

Делер и Мумр направиха същото. Халас се поколеба, изпуфтя, а после ми подаде пистолет:

— Ето! Последният. Няма ли да го вземеш?

— Благодаря, Халас, но няма смисъл. Прекалено е шумен, а и ако нивата са наводнени, барутът ще се повреди — отказах аз.

— Успех, Танцуващ в сенките — подсмръкна шутът.

— Чакайте ме след две седмици — казах още веднъж аз и като се обърнах, закрачих към черния отвор, водещ към сърцето на древните гробища.

Глава 4

Пътят до Портите

Факлата съскаше и яростно пукаше. Явно нямаше особено желание да я вземам със себе си в потискащия мрак на подземието. Е, напълно разбирах отчаяното й нежелание да ме последва. Самоубийците, които по собствена воля биха се спуснали в изоставени гробници, ще се преброят на пръстите на едната ръка (е, може и да преувеличавам, но такива хора наистина не са чак толкова много).