Читать «Виелица на сенките» онлайн - страница 42

— Колко струва? — изтръгна се от мен.

— Много — усмихна се Делер. — Толкова много, че такова острие може да си позволи само крал, е, и Сивите… Представи си, че пред теб е брониран воин от първата редица. Тежка броня, масивен щит. Защитен е не по-зле от костенурка, такъв да го пронижеш с меч си е направо невъзможно… А тук просто замахваш, стоварваш меча в шлема му и мечът от Опушена стомана разрязва човека така, както нож — масло, на две еднакви, но мъртви половини. Заедно с шлема, бронята и щита. Ето такова е…

— Значи това, което взе елфът, струва много скъпо.

Спечелих си презрителния поглед на джуджето.

— Скъпо? То е безценно! Подари го на краля и можеш да поискаш херцогство плюс стотина кораба, летен дворец и каквото още ти дойде на ум…

— Съжаляваш ли, че не го взе ти? — подсмихнах се аз.

— Малко — неохотно призна Делер, — но само малко. Нито аз, нито Халас сме дораснали да имаме кора. А и секирата ми е много по-привична от това копие. Просто изведнъж ми мина безумната мисъл: ами ако нашите майстори изследват острието и успеят да разберат как да направят точно същото? Както и да е, това е безполезен разговор, така или иначе без гномите няма как да успеем.

— Тогава се помирете.

— Ти изобщо осъзнаваш ли какво предложи току-що? — изсумтя Делер. — Разбита на хиляди парченца ваза от низински фарфор вече е невъзможно да се събере, както и да се възстанови дружбата между гноми и джуджета.

— Но ти дружиш с Халас, нали?

— Ние с него сме особен случай — джуджето погледна към спящия гном. — Излазите в Безлюдните земи… Как бих могъл да се доверя на партньора си, ако не ми е приятел?

М-да, Делер и Халас си бяха наистина особен случай. Сега много рядко може да се види гном и джудже да съжителстват мирно един с друг. След Пурпурните години от предишната дружба между родствениците не беше останала никаква следа. Преместването на гномите от Планините на джуджетата в Стоманените шахти на Исилия, битката на Полето на плевелите… Нищо вече не можеше да пресече омразата, избухнала между двете някога приятелски раси.

Делер хвърли в огъня нова порция дърва:

— Хайде, Гарет, върви да спиш, утре ще е тежък ден, а ти ще си като варена риба. Или вземаш пример от елфа?

— И Еграсса ли не спи?

— А-ха, не спи. Ей там е, съвсем наблизо.

— Ще отида да се поразходя преди лягане — казах аз и се изправих.

Делер само махна с ръка — щом искаш, разхождай се.

Нощта вече наближаваше своя край, звездите бяха изсветлели, пълната луна също бледнееше. Намерих Еграсса на около двадесет ярда от лагера. Елфът се очертаваше като тъмен силует на фона на светлия ствол на златолиста. Еграсса седеше на земята, положил ръце на коленете. Очите му бяха затворени.