Читать «Виелица на сенките» онлайн - страница 40

— Не мога да заспя — казах аз и седнах до джуджето.

— Напълно те разбирам. След такава… — той замълча за миг, после каза: — Съжалявам за елфийката. Някак си е глупаво… толкова нелепа смърт… от собствената й магия…

Не казах нищо, а и нямаше никаква нужда от думи. За Миралисса скърбяха всички, въпреки че се стараеха да не го показват. Просто… просто при Дивите беше така: когато умре приятел, не давай воля на сълзите, а намери врага и отмъсти.

Делер изсумтя, обърна се, вдигна някаква цепеница и я хвърли в огъня. Пламъците се отдръпнаха, после внимателно близнаха храната, сякаш я пробваха на вкус, след което с настървение се нахвърлиха и я погълнаха.

— Знаеш ли, веднъж при нас в Планините на джуджетата дошъл Сив — неочаквано започна Делер. — Случило се много отдавна, през последната година от Пурпурните години, точно преди окончателно да победим гномите. Оставало ни съвсем малко до пълната победа, родствениците ни вече били притиснати към Портата на Гранхел, когато се появил този Сив. Джуджетата не сме глупаци, приели сме го с всички почести, после го отвели пред Съвета… Сивият тогава казал, че е в наш интерес да се помирим с гномите, и то възможно най-бързо, в противен случай след няколкостотин години равновесието ще бъде нарушено. Той предупредил, че ако гномите напуснат планините и си заминат, рано или късно ще се върнат. Някаква буйна глава веднага казала — голяма работа, нека се върнат, секирите ще стигнат за всички. Знаеш ли какво казал Сивият? Че ще говорим по друг начин, когато гномите донесат в планините барут, пистолети и оръдия, които ще изобретят, само защото са били прогонени. И казал още, че след това творенията на брадатите ще попаднат в ръцете на хората и рано или късно ще плачат и джуджетата, и гномите. Така казал и си тръгнал. Дори не дочакал нашия отговор, въпреки че и на доралисец било ясно какъв щял да бъде той.

— Просто си отишъл? — не повярвах аз.

— Представяш ли си, Гарет. Просто си отишъл. Не тръгнал да убеждава, не тръгнал да ни кълца на ситно… Обърнал се и си тръгнал. Съветът се зачудил защо Сивият постъпил така, а после решили, че дори всичко, което казал, да е истина, то до нарушаването на равновесието имало стотици години. Сивите били решили да изчакат… Ние победихме в тази война, брадатите напуснали планините и отишли в шахтите на Исилия, и за известно време всичко се успокоило. Поколенията се сменяли, повечето започнали да забравят тази история… До момента, когато гномите изобретили този проклет от мрака барут. А после и оръдията. Тогава нашите умни глави си спомнили тази стара история, а като си спомнили — и се замислили. Оказвало се, че тогава Сивият не е лъгал. Всичко се случило точно както казал той — барута, оръдията… само за тези странни пистолети никой не бил чувал. А ето че сега видях този пистолет в ръцете на Халас. Излиза, че не е далеч денят, в който гномите ще решат да се върнат в родината си… А после и вие ще се докопате до оръжията им и тогава за всички ще стане лошо… Та така…

— Защо ми разказа всичко това, Делер?