Читать «Виелица на сенките» онлайн - страница 38

— Той каза нещо на Гарет — изтърси Кли-кли.

Всички погледи се обърнаха към мен.

— Какво каза той, крадецо?

— Че не трябва да вземаме Рога, защото равновесието може да бъде нарушено — спомняйки си шепота на Сивия, аз отговорих абсолютно искрено.

Над поляната надвисна тишина.

— М-да — замислено проточи Кли-кли и се почеса по кривия нос. — Да не промени нещо, Гарет?

Хвърлих раздразнен поглед на гоблина. За глупак ли ме взема или какво?

— Добре, добре! Вярвам ти! Значи този не е Сив. Не може Сив да каже такова нещо, нали той е на наша страна.

Чувайки тези думи, Делер не издържа и се захили.

— Какво? — изуми се гоблинът.

— Защо си мислиш, че Сивият трябва да е на наша страна, глупако? Той е на страната на равновесието, и ако това, което казва Гарет, е истина… е, тогава много ни е провървяло, че Х’сан’кор го уби, иначе това момче щеше да се опита да ни спре с всякакви средства. А аз не съм толкова луд, за да не знам, че срещу Сив, който при това е и вампир, нямаме никакъв шанс за успех. Много ни е провървяло, Кли-кли.

— Глупак си ти, Делер — обиди се Кли-кли. — Сивият със сигурност е бил на наша страна. Когато Неназовимият тръгне от Ледени игли и, да не дават боговете, мине през Самотния великан, равновесието ще се разпадне, а нали ние точно това се опитваме да не допуснем…

— Не, Кли-кли, това е истински Сив — отвърна му елфът.

— Но тогава… — започна гоблинът и погледна надолу към мъртвеца.

— Тогава уважаемото джудже е право и на нас наистина много ни е провървяло — вампирът умря, като взе със себе си и Х’сан’кор.

— Но как ни е открил? Как Орденът на Сивите е разбрал, че се опитваме да вземем Рога на дъгата?

— Мен ли питаш, Делер? — усмихна се тъмният елф. — Не знам повече от теб. Сивите си имат свои собствени начини да научават новините.

— Провървяло ни е, че е сам — промърмори Алистан Маркауз.

— А ако не е бил сам?

— Сам е бил, Гарет, сам — успокои ме Фенерджията. — Флинито каза…

Халас гръмко изсумтя, показвайки как се отнася към думите на Аарроо.

— Нали Сивите би трябвало да знаят, че ще вземаме Рога от гробниците, за да спрем Неназовимия — продължи да държи на своето Кли-кли. — Защо тогава мислят, че ако Гарет го вземе, равновесието ще се окаже нарушено?

— Може би знаят нещо, което ние не знаем, Кли-кли? — аз си спомних своя сън-реалност, когато заради Рога на дъгата в Авендум се появи Забранената територия. — Нали неслучайно маговете на Ордена са скрили Рога в Костните дворци?

— Но ако Сивите толкова се страхуват от появата на Рога в света… ако той е толкова опасен… може би не трябва да го вземаме? — неуверено каза Фенерджията.

— Стигнахме твърде далеч, за да спираме сега, Мумр — отговори му милорд Алистан. — А и Орденът на Сивите може да греши. До Храд Спайн е половин ден път, нима ще спрем накрая, когато сме до самите порти?

— Милорд, не мислете, че съм страхливец, просто ако ситуацията наистина е такава и са ни изпратили съвсем истински Сив…

— Никой не мисли, че си страхливец, Фенерджия — прекъсна го Алистан Маркауз. — На теб не по-малко от мен ти е пределно ясно колко ни е нужен този Рог. Еграсса, нощта беше тежка и всички сме уморени. Време е да спрем за почивка.