Читать «Виелица на сенките» онлайн - страница 353

О, мрак! Пак мисля като Валдер!

— Време е! — неочаквано каза мъртвият архимаг. — Хвърляй!

Хвърлих сивата сфера толкова силно, колкото можех. Тя прелетя почти през цялата зала на Съвета и падна точно зад Арцивус. Магистърът на Ордена беше прекалено зает със заклинанието и не забеляза нищо. Сферата се пръсна и изчезна.

— Напред! Вземи Рога! — заповяда Валдер. — Освободи ме!

Аз за миг се поколебах, не смеех да вляза в залата, и тогава архимагът без колебание пое контрола над тялото ми. Втурнах се към ярко сияещия Рог. Само Арцивус да не ме види преждевременно! Само да не ме види!

В това време на мястото на малката сфера се появиха два здрави демона. Единият сив, а другият — черен с червено петно. Тези момчета магистърът на Ордена нямаше как да не забележи. Твърде забележителна компания бяха. Арцивус прекъсна заклинанието на половината дума и между дланите му се появи стремително нарастващата тюркоазена сфера на атакуващо заклинание.

— Вухджааз умен — съобщи на всички присъстващи сивият демон и се хвърли към Арцивус.

Тюркоазената сфера се откъсна от дланите на мага и удари Вухджааз в гърдите. Никакъв ефект. Бойната магия не действаше на демоните. Арцивус бързо изкрещя няколко думи: Конят на сенките пламна, а демонът изпищя и отлетя настрани, падна и остана да лежи на пода, потръпвайки конвулсивно. Изглежда в битката със създанията на мрака артефактът на доралисците даваше далеч по-голям ефект от всякакви видове магически сфери.

Шдуъйрук изруга и протегна ноктестите си лапи към Коня на сенките с явното желание да грабне желания от всеки демон предмет. Моят овчеглав приятел явно беше забравил, че демон може да вземе могъщия артефакт единствено ако някой човек или доралисец по собствена воля му го предаде в лапите. Конят на сенките изплю в нахалника искри, при което Шдуъйрук изпищя като хиляда грешници и отстъпи назад, тресейки изгорялата си и тук-там овъглена ръка.

Всичко описано по-горе отне не повече от три секунди. Аз бях преодолял по-голямата част от пътя към Рога. Изглежда Арцивус ме беше забелязал, но реши да не се разсейва с дреболии и като насочи пръст към Шдуъйрук, започна да произнася някакво заклинание. Демонът изобщо нямаше намерение да споделя съдбата на своя „умен“ брат, затова, като изруга повторно, се метна встрани и проби с рогатата си глава един от огромните прозорци, след което изчезна. Надявах се да се размаже долу.

Междувременно цялото внимание на Арцивус се насочи към мен. Рогът на Дъгата беше съвсем близо, на една ръка разстояние. И аз посегнах към него. Многоцветното сияние изгори кожата ми даже през ръкавиците, но успях да докосна Рога, след което се случиха няколко събития наведнъж. Щом го докоснах, сякаш ме удари мълния.

— Свободен съм! — прошепна Валдер.

Арцивус изкрещя и аз бях отхвърлен право към тялото на мъртвия Вухджааз. Опитах се да стана, но главата ми се въртеше, гърдите ме боляха и можех само да лежа на пода и да наблюдавам как съвсем реалният Валдер влиза в магически дуел с Арцивус. Архимагът отправи поредица от магически удари към магистъра на Ордена и Арцивус нямаше време да се чуди откъде се е появил в залата на Съвета този странен и изкусен в магическото изкуство човек. Играчът удари, Валдер отрази, контраатакува и сега старият маг трябваше да се защитава. Кулата се разтресе и аз, плюейки незнайно как появилата се в устата ми кръв, помислих, че този път това ще е краят. Ще рухне. Но не, боговете се смилиха!