Читать «Виелица на сенките» онлайн - страница 351

— Да?

Мълчаливо посочих с поглед неизвестния.

— Трябва да проверим!

— Нямаш ли си друга работа?

— Трябва да проверим, Танцуващ. Не бива да оставяме в тила си незнайно кой.

— Добре, но по-внимателно — аз извадих арбалета.

Тръгнахме по коридора. Човекът не помръдна. После познах кой е и се втурнах напред.

Някой много лош беше разбил главата на Родерик. Целият под и стената, на която се беше облегнал, бяха покрити с кръв.

— О, мрак! — изругах аз. — Кой го е направил?

— Ясно кой. Не се туткай, Гарет. Момчето е мъртво. Вероятно е разбрал нещо и старият му учител е решил да се отърве от своя ученик. Сигурно го е праснал по врата с тоягата, и край.

— Веднъж ми спаси живота. Съжалявам за младежа.

— Скоро всички ще трябва да ни съжаляват, ако не побързаме. Хайде, Гарет. Вече с нищо не можем да му помогнем. Хей, а защо тази врата е отворена?

Едва сега забелязах, че най-близката до нас врата е открехната. Кли-кли веднага пъхна любопитния си нос там, където не трябва.

— Уау! Виж, Гарет, какво има тук!

Погледнах. Огромната по размер зала беше пълна догоре с кутии и всякакви странни неща. Няма да се учудя, ако това беше склад за магически дрънкулки.

— Склад с артефакти! — Кли-кли мислеше същото като мен. — Може би и Рогът е все още тук?

— Хайде да проверим — веднага се съгласих аз. — Но бързо!

В склада имаше всичко, започвайки с рафтовете, на които лежаха свитъци със заклинания, и завършвайки с напълно неразбираеми светещи предмети. Нямаше ги само Рогът на дъгата и Конят на сенките.

— Изглежда ровим тук без полза — предаде се първа Кли-кли.

— Изглежда — въздъхна аз и се загледах в рафта, пълен с разноцветни сияещи сфери.

Една от сферите привлече вниманието ми. Беше сива, прозрачна и в нея можеха да се различат силуетите на две фигури. Тръгнах към рафта, но изведнъж кулата леко се разтресе.

— Какво беше това? — уплашено се огледа Кли-кли.

— Не знам — озадачено отвърнах аз.

— Започна! — прошепна Валдер. — Ритуалът започна!

— Как започна?! — изкрещях на глас аз. — Нали още не е полунощ!!!

— Гарет, за какво говориш? — изумено попита Кли-кли.

— Лоша работа, Кли-кли. Арцивус няма търпение!

— И какво ще правим?

— Нека гоблинката да си тръгне!

— Какво?!

— Нека да си тръгне, Гарет. Тя е прекалено силен шаман, аз и така съм слаб. Когато е наоколо, става съвсем зле. Днес ще имам нужда от всичките си сили.

— И как да й го кажа? Разбираш ли, че тя няма да повярва на нито една моя дума?!

— Гарет, какво става?

— Дай аз да поговоря с нея.

Отпуснах се, позволявайки на Валдер да действа.

— Хей, какво ти ста… ой!

Тя изумено се втренчи в мен, явно слушаше думите на Валдер. Аз не чувах какво й говори, но Кли-кли бързо кимна.

— Дръж се, Танцуващ! — каза най-накрая тя. — Ще доведа помощ.

И гоблинката се втурна надолу. Кулата отново се разтресе.

— Къде хукна тя?

— Така ще е по-добре. Ние с теб трябва да спрем магистъра.

— И как ще го направим?

— Засега още не знам. Вземи я.

— Какво?

— Тази сфера. Ще потрябва.

— А ако тези се измъкнат?

— Това ще разсее Играча за известно време.

Хванах сферата, в която бяха затворени двата демона. Студена беше. Какво пък, може би Посланикът беше прав — демоните ще изиграят своята роля в тази история.