Читать «Виелица на сенките» онлайн - страница 355

През цялото време, което прекарах в безсъзнание, бях заобиколен от грижи и внимание. Като цяло, когато се събудих в началото на пролетта, маговете, оказали се до леглото ми, първо ме попитаха какво се е случило в кулата и как е здравето ми. Именно в тази последователност. Слава на Сагот, Кли-кли беше разказала на Ордена почти всичко, което знаеше, и мен не ме притесняваха много. Маговете бяха прекалено заети да спасяват репутацията на Ордена и да възстановяват кулата, за да разпитват някакъв крадец. Така че почти повярваха в моето предположение, че Арцивус е сгрешил заклинанието и поради това се е получила магическата експлозия. Що се отнася до Рога, то аз наистина не знаех как се е озовал в моите ръце. Много добре си спомнях, че преди да загубя съзнание, го хвърлих надалеч.

Оставиха ме на мира. Във всеки случай, поне засега.

Да лежа през цялото време в леглото беше ужасно скучно. В допълнение, нямах и посещения, дори Кли-кли, която в началото не се отделяше от леглото ми, във връзка с някакви дворцови неуредици на практика престана да идва при мен. А ако случайно все пак дойдеше, беше само за миг и веднага изчезваше, без дори да сподели новините с мен.

— Все пак се реши, а?

Обърнах се. Незнайно как оказалата се в конюшнята Кли-кли гризеше морков, облегната на стената. На рамото й седеше Непобедимия.

— Аха — смутих се аз. — Време е. Стига съм отлагал.

— Значи възнамеряваше да се измъкнеш от града, без дори да се сбогуваш? — намръщи се тя.

— Опитах се да те намеря.

Това беше вярно, но в двореца не ме пускаха и в течение на цяла седмица не можех да се свържа с гоблинката. Сякаш беше потънала вдън земя.

— Знам — въздъхна тя. — Прощавай, но доста неща се случиха. Чу ли, че имаме нов крал?

— Да, целият град говори за това — усмихнах се аз.

Сталкон Лишения от короната внезапно беше възвърнал разсъдъка си и тъй като той беше най-големият син на Сталкон Девети, правата му за короната бяха по-големи от тези на Пролетен жасмин.

— И как гледа на това Пролетен жасмин?

— Дори се радва. Той никога не се е стремил към властта и с радост предаде короната на брат си. Знаеш ли, мисля, че Арцивус е виновен за това, че принцът беше изгубил ума си.

— И аз си мисля същото, Кли-кли. Целият въпрос е защо му е трябвало на магистъра да го прави?

— Кой може да разбере Играча? Макар да си мисля, че принцът някак е узнал, че Арцивус не е чак толкова добър, за колкото се представя. И на мага му се е наложило… Не е посмял да убие човек с кралска кръв, затова го е превърнал в глупак. А когато умря, заклинанието се е разпаднало.

Замълчахме. Проверих чантите, а Кли-кли гризеше моркова. Непобедимият размърда розовия си нос.

— Виждам, че си се сприятелила с линга.

— Аха. Медения реши, че за мишката ще е по-добре да е на кралска трапеза. А аз нямам нищо против зверчето.

— Дълго ли ще се задържиш в Авендум?

— Не знам. Все още съм нужна тук. Във всеки случай ще остана, докато не се успокои всичко. След това ще се върна у дома. Трябва да помагам на дядо.