Читать «Виелица на сенките» онлайн - страница 349

Каза, размаха крила и изчезна, сякаш никога не го е имало.

* * *

Мина повече от час, откакто се разделих с Посланика. И все още нямах абсолютно никаква представа как да проникна в кулата на Ордена. Дори плановете й нямах. На външен вид не изглеждаше много голяма, но като помня изоставената кула в Закритата територия, и от тази можеше да се очаква всичко. Например, шеги с измеренията и пространствата. Вътре кулата можеше да се окаже много по-голяма, отколкото отвън. Не бих искал да се загубя в нея.

Тук боговете, за мой късмет, ме принудиха да си спомня, че Кли-кли веднъж ми се хвалеше, че е била в новата кула на Ордена и със затворени очи ще намери всяко помещение в нея. Лъжеше! Кълна се в зениците на Посланика — лъжеше! Но сега нямах избор.

Успях да хвана гоблинката тъкмо когато влизаше в кръчмата, където беше срещата ни. Дръпнах я настрани и започнах да й задавам въпроси. Разбира се, тя веднага усети, че нещо не е наред, и се вкопчи в мен така, че аз волю-неволю й разказах всичко. Когато чу за Арцивус, тя само кимна, а след като разбра какво иска Господарят, веднага заяви, че ще ме придружи.

Уговарях я. Убеждавах я. Заплашвах я. Ударих го на съвест, молех я да се вслуша в разума — нищо не помогна. Кли-кли застана в поза на оскърбена невинност и декларира, че или ще дойде с мен, или аз ще трябва сам да се оправям с тази ситуация. Окончателно ме довърши с думите, че знае как да влезе в кулата, без да привлича внимание. Съгласих се. Честно казано, ако на нея самата не й е скъп живота, защо аз да трябва да се притеснявам за нея?! Решихме да не викаме другите, оставяйки ги в кръчмата в неведение. В този случай нямаше нужда да рискуваме живота на нашите приятели, тук мечове едва ли щяха да помогнат.

Площадът, на който се издигаше бледосинята грамада на Ордена, се оказа абсолютно пуст и покрит със сняг. Потръпнах. Толкова неподходящо си спомних съня, в който разговарях със Сивия. Пророчески сън. Равновесието наистина можеше да рухне. В светлината на луната и магическите фенери кулата изглеждаше изсечена от ледени блокове. Зловеща картина. Само на най-високите етажи горяха светлини.

— Е, и как да влезем в кулата, без да привличаме внимание? — обърнах се аз към гоблинката.

— Сега ще ти покажа.

Тя пристъпи към изкусно покритата с резба врата и спря.

— Ето.

— И как да го разбирам това? — изсумтях ядосано.

— Ти ми каза да ти покажа пътя до кулата и ето че ти го показах — без да мигне, отвърна Кли-кли.

— Кли-кли — изръмжах аз, опитвайки се да не избухна. — Кли-кли, да не ми се подиграваш?

— Изобщо не се подигравам! Единственият път към кулата на Ордена е през вратата, или мислиш, че маговете не са се погрижили да блокират всички други изходи?

Можеше и сам да се досетя! Почувствах се като глупак!

— Всъщност ти била ли си в кулата?

— Била съм. Заедно с краля. Само че по някаква причина ме пуснаха само до първия етаж.

— Тогава защо си ми?

— За да ти спася главата. А и от магия малко разбирам.

— Кли-кли! Не се прави на по-глупава, отколкото си! Много добре знаеш, че не можеш да се справиш с магистъра на Ордена.