Читать «Виелица на сенките» онлайн - страница 348

Само си помислете! Светът стои на ръба на пропаст, а Господарят все още си играе игрички!

— Тогава защо Арцивус ме пусна? Защо ми развърза ръцете?

— Не се ласкай, Гарет. Да, той знае, че ти си Танцуващ със сенки, но не знае за твоята сделка с Господаря и мисли, че не знаеш абсолютно нищо. Така че ще вземеш ли Рога?

— Нямам избор, нали? — усмихнах се горчиво.

— Страхувам се, че да. Или ще вземеш Рога на дъгата от ръцете на Играча, или… Просто нямаш представа какво може да направи Рогът, ако го свържат с Коня на сенките в такава нощ! Везните ще рухнат, Домовете на силата ще паднат, а от вашия… от нашия свят ще остане много малко. Играта ще бъде загубена. Съвсем. Ти не искаш това, нали?

— Не ме интересува вашата Игра. Но ще се постарая да взема Рога. Какво е капарото?

— Твоят живот. Как ти харесва? Добро ли е?

— Напълно. А заплащането?

— Вземи Рога и никога повече няма да ме видиш.

Лично на мен такова заплащане ме устройваше повече от всяко друго.

— Моля Гарет-сянката да приеме моята Поръчка.

— Приемам Поръчката.

— Чуто е, крадецо. И последният ми съвет е — да се справиш до полунощ. В полунощ Играчът ще започне ритуала и тогава едва ли ще успееш да откраднеш артефакта под носа му.

— Аз се съмнявам дали изобщо ще успея да проникна в кулата на Ордена. Не очаквам, че като ме забележат, магьосниците няма да задават въпроси.

— В кулата няма никакви магове. Арцивус ги отпрати всичките.

— Не ми стана по-добре. Първо трябва да попадна в кулата.

— За това не мога да ти помогна. В кулата на Ордена нямам достъп.

— Защо? Какъв е смисълът? Защо магистърът не разбира, че след това, което ще направи, ще дойде краят на всичко?

— Защо не разбира ли? Всъщност много добре разбира. Но има още много светове, ще има къде да отиде.

— Когато Играта свърши, какво ще стане?

— Какво ще стане? О! Победителят ще получи награда, а Играта ще започне наново.

— Награда? Каква награда?

— Ти нали беше в света на Хаоса и сенките?

— Да.

— Този, който спечели Играта, за награда ще получи една от сенките на Първичния свят. Представи си — с нейна помощ може да се създаде абсолютно нов, идеален свят. Свят, в който ще бъдат взети под внимание грешките, допуснати в други светове. Победата е реален шанс да създадеш съвършенство и да го покажеш в следващата Игра.

Казвайки тези думи, Посланикът най-накрая излезе под лунната светлина. Аз трепнах. Като цяло не се беше променил много от времето на моя сън-реалност. С изключение на това, че сега беше черен като смола, имаше крила на гърба и златисти очи, външно той все още си оставаше Джок Имарго. Във всеки случай, лицето му не беше претърпяло никакви явни изменения.

Мракът да ги отнесе всички Господари и техните глупави Игри! За тях световете не са нищо повече от козови карти! Те играят, а аз опирам пешкира!

— Какво трябва да направя, когато взема Рога? — въздъхнах аз.

— Просто го вземи. Така ще предотвратиш ритуала, Играта ще приключи, Играчът ще стане уязвим, Господарят ще го убие, Рогът ще остане в Ордена и всичко ще свърши.