Читать «Виелица на сенките» онлайн - страница 347

— Старата лисица?! Ама разбира се! — осени ме чак сега. — Арцивус!

— Браво! — той се ухили.

— Не. Не може да бъде!

— Защо? Ти разгада всичко правилно, макар да се притеснявах, че ще се досетиш много по-рано, отколкото би трябвало. Господарят знаеше, че задължително ще предадеш Рога на дъгата на Ордена, а значи и на Арцивус.

— Но защо Арцивус? — можех да повярвам на всичко друго, но славният старец Арцивус да се окаже Влиятелния…

— Какво толкова те изненадва? Играч може да стане само маг. За службата Господарят му обеща знание и власт.

— А какво му е обещал другият?

— Младост и безсмъртие.

— Тогава всичко е ясно.

А после Посланикът започна да разказва. Именно Арцивус избрал моята кандидатура за похода за Рога. Той мислел, че няма да се справя и Рогът ще остане в Храд Спайн. После, когато звездите казали друго, той решил да ме убие. Но тук се намесил Господарят и забранил на мага да ме докосва лично. Затова Арцивус намерил Бледния. Именно пръстена на архимага показали двамата майстори-крадци в кралската библиотека и именно затова убили стария Болт. Хората на Арцивус откраднали Коня на сенките. Магическата вещ, способна да командва демоните, била нужна на архимага за други цели (по това време Господарят от другия свят вече бил успял да съблазни стария маг) и той не искал да го сподели с Ордена. Но станало така, че на сцената отново се появил вездесъщият Гарет и Арцивус трябвало да спаси Коня на сенките, за да не предизвика подозрението на Танцуващия на Сиала. Когато след вземането на Коня на сенките аз пътувах в каретата на магистъра на Ордена, животът ми висял на косъм. Старият Арцивус изобщо нямал намерение да ме води при краля, той слушал моя разказ, за да разбере дали съм се досетил, че магистърът на Ордена е замесен в историята с картите на Храд Спайн и Коня на сенките, и ме е карал в „нежните ръце“ на банда убийци. Спасили ме думите, че в себе си не нося документите за Храд Спайн. Арцивус ме пуснал и изпратил убийците при Фор, логично предполагайки, че документите може да са при него.

— Мога да продължа, крадецо, но времето е ценно. Трябва да откраднеш Рога от Играча.

— И все пак има твърде много несъответствия в твоя разказ, Посланик — казах аз. — Рогът е бил в ръцете на Арцивус повече от месец. Защо точно тази нощ? Той можеше да се измъкне веднага след като Рогът беше зареден със сила. По време на щурма на града, когато всички са заети, без никакъв проблем.

— Да, той би могъл да се възползва от Рога още в самото начало, но не би постигнал резултата, който очаква новият му Господар. Само тази нощ е възможно да се съединят Конят на сенките и Рогът на дъгата.

— Обзалагам се на каквото пожелаеш, че твоят Господар е знаел за предателството на Играча отдавна. И със сигурност се досеща какво ще се случи тази вечер. Така ли е?

— Да предположим.

— Тогава, в името на Сагот, защо не можеше да се открадне Рога по-рано?! Защо днес?! Защо не ми каза за това преди седмица?! Или преди месец?!

Стори ми се, че той се ухили.

— Тогава не би имало риск. Тръпка от Играта. Интерес. Ти си козът на Господаря. Той иска да види как ще се справиш в най-последния момент.