Читать «Виелица на сенките» онлайн - страница 346

Той разтвори ръце и аз, като направих крачка от него, се обърнах. Той пак стоеше в полумрака и аз виждах само тъмната сянка и златистите очи.

— Защо си дошъл?

— Струва ли ми се, или не се радваш да ме видиш?

Аз замълчах.

— Добре, Гарет — въздъхна Посланикът и очите му светнаха. — Време е да си платиш дълговете.

— Дългове?!

— Нима забрави за договора?

— Помня нашия договор, Джок — и сам не забелязах как използвах истинското име на Посланика.

— Много добре, Гарет — той изглежда не обърна никакво внимание на гафа ми. — Господарят те моли да изпълниш Поръчка.

Въздъхнах. Наистина не исках да правя каквото и да е за някакъв Господар, но сделката си е сделка. А и от Посланика, способен да се появи навсякъде и по всяко време, не можеш просто така да се отървеш. С моя късмет в уличката нямаше никой освен нас.

— Какви са условията на Поръчката?

— О! Много е просто, крадецо. Днес до полунощ трябва да откраднеш Рога на дъгата от кулата на Ордена.

Някога удряли ли са ви с чук по главата?

— КАКВО-О-О?! Твоят Господар подиграва ли се?! Няма да направя това!

— Защо?

— Защо?! Защото е невъзможно! Не само че иска да се промъкна в КУЛАТА НА ОРДЕНА, но и да открадна Рога на дъгата! Та там на всеки ярд има по един магьосник!

— Ето какво ще ти кажа, Гарет. Ти ще вземеш този рог. Ще го вземеш днес до полунощ. И не само защото се съгласи на сделката. Ти сам ще поискаш да вземеш артефакта в най-кратки срокове, веднага щом ти кажа какво се случи.

— И какво се случи? — за мен ако ще луната да падне, не бих откраднал Рога на дъгата по собствено желание.

— Играчът предаде Господаря.

— Не долавям връзката.

— Играчът предаде моя Господар и сега служи на друг Господар. Днес е велика нощ, Гарет. Дори не можеш да си представиш колко е велика. Днес се решава изходът от Играта. Ако Играчът последва заповедите на противника на моя Господар, тогава равновесието ще рухне и нашите общи познати ще излязат от Костните дворци. А ако това се случи, Сиала ще се върне в началото на Тъмната епоха. На моя Господар никак не му се иска да създава всичко наново. Рогът на дъгата е нещото, което може да разклати везните на равновесието.

— Добре, добре. Давай поред. Какво общо имат Рога и този Играч?

— Ако Играчът използва Рога, тогава Играта ще бъде загубена.

— Тогава направете така, че този ваш Играч да не се добере до Рога.

— Рогът вече е в него.

— О! — възкликнах многозначително аз, съобразявайки бързо. — Тогава убийте Играча.

— Той затова е Играча, за да нямат право Господарите да го убиват.

— Счу ли ми се или ти каза, че Господарят знае как ще се развие Играта? Нима не е могъл да предвиди, че Рогът ще попадне в неподходящи ръце?… Стоп! Кой е Играчът?

— Правилно разсъждаваш, Гарет. Правилно. Господарят е изчислил всичко, но няма такива, които не грешат, особено ако трябва да разчитат на хора. Хората са слаби и Играчът не е изключение. Господарят знаеше, че Рогът ще попадне в Играча, но не предполагаше, че старата лисица ще се скрие в чужда дупка.