Читать «Виелица на сенките» онлайн - страница 344

— Гангрена си ти, Гарет, гангрена.

— Старая се. Масата ми свободна ли е?

— Аха.

— Бира. Тъмна.

И аз с усмивка на уста се отправих към масата. Гозмо, честно казано, онази нощ си получи заслуженото. Въпреки това се радвах, че старият мошеник и неговото заведение са живи и здрави.

Донесоха ми поръчаната бира, така че през следващите няколко минути не правех нищо и просто се наслаждавах. Изведнъж някой седна на свободния стол. Откъснах поглед от халбата и погледнах неканения гост. Малък, чернокос, с дебели слети вежди и каменно лице. Уау! Какви хора бяха решили да ме почетат с присъствието си! Самият Ургез, главата на гилдията на наемните убийци!

— Бира? — предложих му аз.

— Благодаря, следващия път — усмихна се той.

Интересно, какво ли му е притрябвало от мен?

— Тръгна слух, че си се върнал в града и реших да проверя.

— Слуховете се разпространяват много бързо — съгласих се аз. Не минаха и десет минути от появата ми в „Нож и брадва“ и вече цялата утайка на града знае за това.

— Всъщност точно за слуховете дойдох да поговорим. Нали не възразяваш, майстор-крадецо?

— Изобщо, майстор-убиецо — с хора като Ургез винаги трябва да си учтив.

— Носи се слух, че един наемен убиец много искал да получи главата ти. Също така се говори, че обителта на Сагот била нападната. Няколко луди глави искали да се доберат до стария Фор. Искам да кажа, че тези хора нямат никаква връзка с гилдията. Моите момчета нямат намерение да развалят дружбата с крадците, а още повече със служителите на Сагот.

— Знам, че това не са твои хора.

— Е, това е хубаво. От себе си искам да кажа, че гилдията има няколко въпроса към този отцепник. Той, както чух, се криел зад моето име, а това не го обичам. Така че го търсим.

— Няма нужда, Ургез. Той повече няма да ви създава неприятности.

— Още по-добре — главата на гилдията изобщо не се изненада. — Всичко хубаво, Гарет.

— Всичко хубаво, Ургез.

Работата беше свършена и главата на гилдията на убийците си тръгна. Ами да, неприятностите са уредени. Честно казано, радвах се, че момчетата на Ургез нямат нищо общо с онези няколко покушения, които едва не ме изпратиха в светлината миналото лято. Да воюваш с Ургез беше опасно за здравето.

— Ще ми позволиш ли да седна?

Изглежда днес имам непланирана приемна вечер. Този път до масата беше застинал Шелоз. Зад него се виждаха шестима масивни бодигарда.

— Сядай.

Шелоз седна, охранителите му останаха прави.

— Тръгна слух, че си се върнал в града и реших да проверя.

Те да не се бяха наговорили? Шелоз, ако някой не знае, беше същият човек, който воюваше с Маркун за правото да управлява гилдията на крадците.

— Върнах се.

— Винаги съм те уважавал, Гарет…

— Взаимно е.

Шелоз наистина беше нелош човек и крадец. Мисля, че под неговото управление гилдията ще е много по-добре, отколкото при Маркун.

— Знам, че преди си имал проблеми с гилдията, както, впрочем, и всички ние. Онази дебела свиня Маркун само крадеше пари за себе си. Сега всичко се промени. Затова искам да ти кажа, че ако имаш желание да се върнеш в лоното на родната гилдия, всички много ще се радваме. Естествено, ще те приемем без никакви встъпителни такси и проценти от Поръчки.