Читать «Виелица на сенките» онлайн - страница 341

Докато армията беше заета с войната на север и довършването на онези, които изобщо не искаха да ги довършат, столицата бавно се връщаше към нормален живот. Работа имаше за всички, но всеки ходеше радостен и доволен, сякаш той собственоръчно беше пъхнал Рога на дъгата в задника на проклетия магьосник. Но победата си е победа, а някак трябва да се живее. Армия да се издържа, също. Така че данъците плъзнаха нагоре. Изненадващо, но сега, давайки трудно спечелените си пари на кралските бирници, народът почти не мърмореше. Всички разбираха, че по-добре да издържаш силна и сита армия, отколкото да ти скочи Неназовимия. Спомням си как веднъж Фор каза една прекрасна мисъл: „Понякога едно кралство се нуждае от война, за да се събуди и да изтръска праха от себе си“. Вероятно старият ми учител, който сега живееше в далечния Гарак, беше прав. Войната е нещо страшно, но след нея на много неща гледаш по различен начин. Например, на спекулантите. Тези хора, въпреки че складовете на града изобщо не бяха празни, а корабите и караваните от Исилия и Мирануех редовно доставяха продукти, решили да надуят цените и да спечелят от своите съграждани. За разправа със спекулантите нямаше нужда нито от кралски указ, нито от Кралски пясъчници, нито от Бездушни егери. Славните, добри и мили жители на Авендум сами хванали най-отявлените търгаши, забили им пирони по всички части на тялото, а след това ги увесили на градската стена редом до поддръжниците на Неназовимия. Както разсъждавали жителите — между слугите на Неназовимия и спекулантите, които изкуствено създават недостиг на продукти, няма никаква разлика. По принцип бяха прави. Във всеки случай, в това кралят не се намеси, въпреки че някои хора говорят, че именно Сталкон (или неговите хора, не е толкова важно) изпратил пирони на любителите-палачи. Разправата бе в полза на всички, освен за убитите спекуланти. Повече никой не посмя да повишава цените и да краде храна.

Постепенно хората се завръщаха в града, слушаха по площадите глашатаите, които съобщаваха за победите на армията на север и за тези на обединените сили на Валиостр, Пограничното кралство и тъмните елфи на юг над орките, а след това възстановяваха разрушените от войната къщи и подреждаха живота си. Постепенно всичко се нормализираше.